Сарацинията идва от САЩ, предимно от централните и югоизточни части, като Каролина и Джорджия, въпреки че може да се открие и много на север, в Канада. Известна е като “тромпетче”, тъй като хищната част на растението е изменено листо, с формата на тръба – продълговато и разширено в горния край. Всяка тръба има капаче, което го предпазва от замърсяване с частици, които могат да го запушат, но също играе ролята и на платформа за кацане на насекомите, негови жертви.

  Някои от тях имат сложни, оцветени жилки, а повечето имат форма като на останалите “клюмнали” цветя.

  Sarracenia улавя своята жертва като и предлага да си сръбне от нектара му, който се секретира около устната на растението и също в основата на капачето. Насекомите, които кацат върху капачето, пият от нектара, съдържащ специален химикал, който ги опива, и тъй като ръбът на устната е хлъзгав и гладък, “пияните” насекоми лесно падат в тръбата , която се свива в основата си. Веднъж попаднало вътре в растението, гибелта на жертвата е неминуема, тъй като в тръбата има насочени надолу ресни, които я повличат все по-надолу и не и позволяват да се измъкне.Когато достигне дъното на тръбата, насекомото се разгражда от ензимите, а ценните хранителни вещества се усвояват от растението.

 Тези растения са идеални за перваза на прозореца и за двора. Така те ще ловят насекоми през цялата година, а вие ще се наслаждавате на прекрасни “кимащи” цветя. 

      Дросерата може да бъде открита в различни форми от цял свят, а името с което са известни тези растения е росянка. В момента са известни около 130 различни вида с различни нужди на отглеждане. Някои от тях изглеждат като миниатюрни четки за миене на шишета, докато други – приличат на тънки тръстики. Всички те имат малки мустачета (ластари), с капчица вещество подобно на туткал, с което улавят жертвите си.
На цвят са различни – от светло зелено до червено, но най – често са с червени връхчета на мустачетата.
Листата на росянката са полу - активни, листата се затварят бързо около уловеното насекомо, което се разгражда със специален ензим, секретиращ от средната част на листото.
През пролетта и лятото растението цъфти с бели , розови или жълти цветове, които се развиват от нежни стебла. Листата и достигат 10 – 12 см. дължина с горната третина с лепкавите крайчета.