Велика България при Кубрат.

 

Властта на западните турци върху българите не е траяла много дълго. Нейният кхан, големият завоевател Силзивул, умрял в 576 г., след което държавата му се разпаднала на осем части, според броя на синовете му. Българите използвали това отслабване, възстанали в 582 г., успели да се освободят и под началството на Орхан и на племенника му Кубрат, създали една голяма мощна държава (Велика България), простираща се от южен Урал, Каспийско море и Кавказ на запад върху земите северно и западно от Азовско и Черно морета .

 
Самият Кубрат в 584 г. наследил чичо си, а в 602 г. сключил съюз с Византия, спазен през целия му живот , насочен срещу аварите, намиращи се в Панония, и персите - на юг от Кавказ. Този съюз помагал много не само на България, но повече и на Византия, заради което Кубрат бил канен тържествено в Цариград и прогласен с големи почести за византийски патриции. Интересното е, че той бил християнин, но не се знае кога е бил покръстен, дали като дете, когато е бил пратен да се учи в Цариград, или по-късно - като велик кхан на България - при посещението му в византийската столица. Още по-интересното е , че неговите синове не са били християни, освен може би само най-малкия Алцек.

 
Кубрат се е проявил като голям организатор, който е успял да обедини в един голям народ всички български племена и доста унгарски и фински такива, намиращи се в горното голямо пространство. Неговият девиз е бил "Обединение и ред", с който девиз той е успял да създаде една здрава и силна държава, управлявана от него в продължение на 60 години.

Разпадане на Велика

България

 

Кубрат се мъчил да внуши на петимата си сина, че само в единението е силата и затова преди смъртта си - според една стара легенда - извикал последните и накарал всеки от тях да счупи един сноп от пет пръчки. След като никой от тях не успял, той развързал снопа и по отделно счупил всяка една от пръчките , прибавяйки: "Вие виждате ефекта от несъгласието, затова бъдете единни и нека любовта да ви спохожда!"

 
Въпреки този завет за единение, след неговата смърт единството на държавата не могло за много дълго време да се удържи. Почнали крамоли между братята, които ослабили силата на централната власт, възглавявана от най-големия брат Батбаян. Тези крамоли, както и постоянните нападения на новопоявилите се хазари, станали причина тази огромна държава (може би в продължение на 10-15 или повече години) да се разпадне на пет части:

 
- Батбаян постепенно останал владетел само на българите в земите между Черно, Азовско и Каспийско морета, които обаче не след дълго попаднали под властта на хазарите. Но изглежда че те не винаги са били под тяхна власт, защото в архивите на византийския логотет (министър на външните работи) Константин Потфироген (913-959) са изброени и "Черните българи" от горната област между народите, които могат да бъдат употребени срещу хазарите . След 10-ти век вече нищо не се чува повече за тези българи и се предполага, че са се измесили с други племена и по този начин са дали примес при образуването на няколко народи на север от кавказките планини.

 - Котраг, вторият кубратов син, който изглежда е управлявал най-източните провинции на Велика България през време на царуването на баща си и първоначално при Батбаян, е тръгнал със своите хора (главно племето Кочобългари) по Волга на север и образувал т.н. "Бяла България" в пространството - средна Волга, р.Кама и южен Урал. Неговата държава, водейки борби с хазари, руси, монголи и татари, просъществувала до 13-ти век, когато пропаднала под ударите на татарите на Чингиз Хан. Тези българи са приели исляма от Багдатския халиф, а след изчезването на държавата им, постепенно се претопили към 15 в. между башкири, чуваши и татари, и изчезнали като народ. Руските царе обаче до Петър Велики, между многото си титли, носили и тази на кхан на България.  

 
"Белите българи" са издигнали много градове, между които и столицата им Болгар, останки от която се намират сега край днешното руско село Успенское в близост на гр.Казан.
За българите от тази част на Европа имаме известни сведения от братята Николо и Матео Поло, които в 1260 г. са тръгнали с официална мисия от Цариград за гр. Болгар при българския кхан Берка. Те са пътували по дължината на река Волга и са били добре приети и разведени първо в гр. Сарай, а после и в Болгар в двореца на кхана, който симпатизирал на европейците .

 
- Третият син, Аспарух, който изглежда е управлявал областта около реките Днепър и Донец (днешна източна Украйна), се придвижил на запад, навлязъл в Балканския полуостров и в 679 г. основал днешната българска държава. Неговата съдба и тази на държавата му ни е известна.

 
- Четвъртия син, Кубер, който сигурно е управлявал югозападна Украйна, постепенно се предвижил също на запад и след ред боеве с аварите между 670 и 675 г., през Панония се спуснал на юг и се настанил в Македония. Там той образувал също с местните славяни българска държава и дори нападнал Солун, но тази държава не просъществувала много дълго, и съдбата на Кубер не ни е известна.

 
- Най-малкият кубратов син, Алцек, който в случая ни най-много интересува, както изглежда е управлявал най-отдалечените западни провинции на Велика България - северозападно от Черно море. Той е тръгнал с хората си още по-назапад и в 667 г. се прехвърлил в Италия и се установил в Беневентското херцогство, главно в областта Молизе североизточно от Неапол.

 Вижте ПОВЕЧЕ