Първото появяване на
българите в Европа.
Този хунорски народ е бил почти винаги в неприязнени отношения с Китай и твърде много е смущавал независимостта и живота на последния. Около Рождество Христово тези смущения станали толкова големи, че китайците предприели една много голяма акция срещу него и му нанесли едно съкрушително поражение, което станало причина той да се разпадне и част от него да тръгне на запад. Това движение е траяло повече от 100 години, и така, през втори век сл.Хр. (към 146-7 г.) разни племена от хунори (кутригури, утригури, сиргури, хунгури, унугундури и др.) под общото водачество на кхан Авитохол се появили за пръв път в Европа - в южно-руските степи между Каспииско, Черно и Азовско морета, но главно около реката Волга .
Походи в западна Европа с Атила
и след него.
В тази част на Европа българите се задържали няколко века, занимавайки се със скотовъдство, търговия, земеделие, занаятчийство и строителство, особено на напоителни канали и укрепления, и взимайки участие като част от хуните в многото им войни към Китай, Персия и други източни страни, а също и към Византия, Италия, Германия, Франция. Специално за Италия, тези нападения започнали към 405 г. начело с Аларик, а са се заселили особено през времето на Атила, когато Хунската държава е достигнала най-голямото си могъщество. След неговата смърт (453 г.) обаче тази огромна империя се разпаднала, а отделните съставящи я народи на свой ред и в съюз с нови племена, като - лангобарди, гепиди, готи, херули, сармати, панони и др., продължили нападенията и след това (5 и 6 векове), като винаги обаче се връщали обратно в земите си. В тези нападения често са вземали участие и голям брой български групи.
Самите българи, след разпадането на Атиловата държава, образували две държави: едната на Кутригурите (западната) - настанена около Черно и Азовско море, и река Днестър; а другата на Утригурите ( източната) - около река Волга, Каспийско море, р. Кубан, и р.Дон. Според Християн Жерар създаването на тези две държави е станало още в 433 г. Византийският историк Прокопий пише доста за тези две пра-български държави, но и от него, както и от другите историци, не може да се разбере защо именно са създадени две държави от един и същи народ.
Така или иначе, тези две държави са просъществували повече от 100 години, през което време кутригурите са били често съюзници на Византия. В 527 г. техният хан Грод е бил поканен в Цариград, където между другото се и покръстил; но тъй като християнската идея не е била още твърде много разпространена сред българите, а особено сред българското болярство, затова, връщайки се в родината си, срещу него бил вдигнат бунт от езическото духовенство, при който бунт той бил убит и заместен на престола от брата си Монгуел .
Кутригурите, като съюзници на Византия, водили война с източните готи, които се появили в Румъния и Панония; разбили ги и ги прогонили в Италия, но самите те се полунастанили в тези земи чак до град Сирмиум (днешната Сремска Митровица в Югославия). По-късно, около 547 г. византийският император Юстинян напълно загубил интерес от далечните си владения и отстъпил областта Провенца - на франките, Норикум (част от днешна Австрия) - на лангобардите и част от Панония (между Дунава и Драва) - на българите (кутригурите) и гепидите . От това време между новите съседи българи и лангобарди отношенията стават постепенно много приятелски и те почнали дори често да организират смесени нападения над Италия, едно от които е станало в 548 г. Тогава една група от около 6000 лангобарди, българи и гепиди, под командата на сина на лангобардскиа крал Тасон, навлезли в Италия и заели долините на реките Изонцо и Талиаменто .
Настаняването на част от кутригурите в земите северно от Дунава, и близостта им до богатата Византийска империя, ги накарало да почнат да обръщат погледа си на юг и да прескачат от време на време Дунава. Тези неканени посещения станали причина да се влошат отношенията и се развали съюза с Византия, а през време на кхана им Заберган да се организира в 558-559 г. едно такова голямо нападение, че те обсадили Цариград и заплашили да унищожат императорската власт на целия Балкански полуостров. Юстинян спасил тогава отсам Дунавските си владения с голям откуп, даден на Заберган, но същевременно подтикнал кхана на утригурите Санделих да нападне с изненада Заберган и да го принуди да се откаже от Византия .
Това нападение уредил Юстинян, като отправил до Санделих следното послание: "Заберган, кхана на кутригурите, се появи пред стените на нашата столица, за да покаже пред нашите очи своята мощ, както и своето превъзходство над Вашия народ. Тъй като той каза, че е по-силен от вас, затова и той получи даровете, които ние ви бяхме определили. Ако той е излъгал, ще ви е лесно да вземете от него определените за вас дарове. Ако пък е казал истината (което вярваме и ние), то тогава той, Заберган, ще получи даровете, които ние сме определили за вас." .
След това нападение кутригурите се отказали от Византия и почнали да нападат отново Италия в съюз с лангобардите и др., но и същевременно да враждуват остро с утригурите, която вражда докарала и двете български държави да попаднат в 560 г. под властта на аварите, а после и под тази на западните турци.
Първото появяване на българи в Италия.
Това робство е принудило някои български групи да тръгнат на запад, но вече с цел за настаняване. По този начин се явяват първите български преселници в Италия, за които ни споменава италианския историк Паоло Варнефридо, че са дошли в 568 г. в съюз и под началството на лангобардския крал Албоин . Тази дата е единствена, за която имаме исторически сведения за първо настаняване на българи в Италия, но твърде вероятно е и преди нея да е имало други преселници българи в Италия, защото в една важна бележка на папа Григорий Велики се казва следното: "Блаженнят Пиетро Булгаро, свещенник българин от латински ритул, умрял в 605 г. като кардинал в Рим, е бил роден в 560 г. в Салусолла (Италия)..." . Тази бележка дава основание да се мисли, че и преди това е имало преселници българи в Италия в по-малки групи и изглежда само в северната й част, но все пак те са били познати вече в тази страна, за да може да стане един от тях кардинал.
|