Духлата

Регион: Софийска област 

Местоположение: До село Боснек 

 Природна забележителност , 19. 07. 1963 г. с площ 50ха

 Боснешка пещера в югозападната част на Витоша. Това е най-дългата пещера в България, общата й дължина е 17,6 км, с много галерии разположени на седем основни нива, с шест подземни реки и потоци. Входът й се намира на 6 - 7м над десния бряг на река Струма, при село Боснек, Пернишки окръг. Дълга е 900м, част от галериите й се намират под река Струма. Развита е в триаски варовици от подземни клонове на Струма, които и сега текат в нея. "Духлата" е една от най-красивите пещери в България със впечатляващи сталактити и сталагмити, дентритни образувания, малки езерца и красиви зали. Пещерата е труднопроходима. Около входа й има тесен няколкометров канал, в който постоянно духа вятър. Смята се, че от там идва името й - Духла. 

              Леденика

Регион: Западна Стара Планина 

Област: Враца 

Местоположение: Близо до град Враца  

Обявена за природна забележителност, 19. 12. 1963 г. с площ 100ха

"Леденика" се намира във Врачанска планина, Западна Стара планина, западно от град Враца. Образувана е в малмски варовици от северното бедро на Згориградската антиклинала. В първата зала - "Предверието" през зимата се образуват ледени сталактити, сталагмити, сталактори, водопади и други. С тях е свързано името на пещерата. Следват залите "Плъзнята", "Малката зала", "Концертната (Голямата зала)", "Хладилникът", "Малката пропаст", "Голямат пропаст", "Завесите", "Бялата зима", "Седмото небе" и "Залата на виметата". Разнообразни сталактити, сталагмити, драперии правят "Леденика" една от най-красивите пещери в България. В нея са открити 28 вида организми, от които 11 вида тронглобионти и 5 вида пещерни бръмбари. Пещерата е благоустроена и е една от най-посещаваните пещери в страната ни. През 1962г. е проучена комплексно от Географския институт при БАН. 

     Магурата (Рабишка пещера)

 Регион: Северна България - Запад 

Област: Видин 

Местоположение: Близо до село Рабиша, Видински окръг

Обявена за Природна забележителност , 07. 06. 1961 г. с площ 71ха

Пещера в южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е северозападно от град Белоградчик и югозападно от село Рабиша, Видински окръг. Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредни сивобели варовици. "Магурата" е една от най-големите и красиви български пещери. Общата й дължина е около 2600м. Отделните зали имат колосални размери. В пещерата има много зали : "Триумфална зала", "Полето", "Хармана", "Прилепна галерия", "Стрелбищата", "Галерията с рисунките", която само по централната си ос е дълга над 0,3км. Другите галерии са "Зловеща галерия", " Слънчева зала", "Зала на сталактоните, "Зала на падналия бор", "Тронна зала", "Римсова зала" и др. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели. "Магурата" е богата на сталактити, сталагмити и сталактони. В "Триумфалната зала" има малко езеро. Пещерата има почти постоянна температура. Срещат се няколко вида прилепи, бръмбари, мокрици, кафяво-бели гъби и др. От 1971г. се извършват археологически разкопки. Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Три от селищата са от ранната бронзова епоха и три - от ранната желязна епоха. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25 см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. В пещерата са намерени и животински кости от пещерна хиена, див кон, домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малка меча дупка са открити скелети от пещерна мечка. Открита е и керамика, която е изработвана на ръка и е с добре загладена повърхност, формите са разнообразни - паници, чашки, аскопи и др. Разкритата керамика е изработвана от добре почистена глина, изпечена добре, с добре загладена повърхност и с богата щампована украса. По стените на "Галерията с рисунките" има скални рисунки, вероятно от ранната бронзова епоха. Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят. Магурата" е една от най-красивите и най-посещаваните от туристи пещери в България и представлява истинска ценност за страната ни. 

         Снежанка

Регион: Родопи

Област: Пазарджик

Местоположение: Близо до град Пещера 

Природна забележителност Туристически обект

Суха пещера в Баташката планина, Западни Родопи, на 5 км югозападно от град Пещера. Разположена е на левия долен склон на Новомахленска река, приток на Стара река, на около 380 м над речното легло. Входът й се намира сред вековни букови дървета. Общата й дължина е 280м. "Снежанка" е открита през 1961г. и е една от най-красивите български пещери. Тя не е голяма, но има много красиви зали богати на впечатляващи пещерни форми - снежнобели колони и драперии, сталактити с форми на вимета или сламки, сталагмити с форма на свещичти, колони, боздугани, драперии, ресни. Има също малки синитрови езерца. Пещерата има много зали - Залата на Виметата, Голямата зала, Музикалната зала, Срутището, Тайнственият коридор, Вълшебната зала и залата на брадите. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е изваяла статуйката, която някои спелеолози оприличават на Снежанка. В средата на пещерата има кръгло огнище, до което са намерени предмети от ранножелязната епоха. Пещерата е включена в буферната зона на резервата "Купена". През 1966г. е благоустроена и електрифицирана. Посещава се от много туристи. На 2км северно от пещерата се намира хижа "Снежанка" на височина около 800м. 

            Съева дупка

Регион: Западна Стара Планина 

Област: Враца

Местоположение: На 3 км южно от село Брестница Природна забележителност , 19. 07. 1963 г. с площ 20ха Туристически обект

 Съюва дупка - суха пещера в Западен Предбалкан, Ловешки окръг. Образувана е в тектонските варовици на северното бедро на Батулската антиклинала преди 3 милиона години. Дължината на пещерата е 205м. В началото си "Съева дупка" е широка и сравнително висока. Подът е покрит с паднали от свода големи скални блокове. На около 60м навътре пещерата се разширява още повече, но към 90-я метър се стеснява извънредно много. Стеснението е резултат от разсядане. Следващото разщирение е наречено "Хармана" - красив хаос от колони, озавеси, повлекла, синтрови п рагчета. Други зали са "Купена", "Срутището", "Белият замък", "Космос" и други. Пещерата е богата на рвазлично оцветени сталактити, сталагмити и сталактони. Пещерната фауна е представена само от 2 троглобионта. През 1967г. е благоустроена и електрифицирана. Леснодостъпна е и привлича доста туристи със своите красиви и впечатляващи зали.