Тракийско съкровище - Рогозен
Регион: Северна България - Запад
Област: Враца
Местоположение: Намерено край Враца


В началото на 1986 г. в с. Рогозен, Врачанско, бе открито най-голямото тракийско съкровище в България, получило названието„Находката на века”. Съкровището представлява внушителна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда с позлата и датира от преди елинистическата епоха — от началото на V до средата на IV в. пр. н. е. Съдовете имат общо тегло 20 кг.

Тракийското сребърно съкровище бе намерено почти в центъра на с. Рогозен — в местността Дола, наричана още Черниброд. Съкровището бе изровено в празен двор, използван години наред за зеленчукова градина. Преди повече от 2300 г. скъпите предмети са укрити тук на два дяла, в две отделни ями, близки една до друга. Първият дял от съкровището намери съвсем случайно собственикът на градината, трактористът Иван Димитров. Той копаел канал и на дълбочина около 0,50 м от повърхността открива с голяма изненада 65 сребърни съда.

Село Рогозен се намира на 43 км северно от гр. Враца. Разположено е в средата на плодородната Дунавска равнина, на еднакво разстояние от Стара планина и Дунав, между реките Огоста и Искър. Този район е добре проучен в археологическо отношение през последните години. Разкрити са селища от най-старата неолитна култура с рисувана керамика, а също така и уникални халколитни комплекси, които дават етнокултурна характеристика на цялата територия на Западна България. Намерени са интересни останки от жилища и богат битов инвентар, оръдия на труда, великолепни съдове от глина, идол на пластика и украшения от минерали. Истинска научна сензация предизвикаха изделията от печена глина с врязаните върху тях пиктограми. 

    Вълчитрънско съкровище 
Регион: Централна Северна България
Област: Плевен
Местоположение: На около 4км от с. Вълчитрън


Вълчитрънското съкровище е едно от най-значимите намерени в България златни съкровища от древния свят. Открито е случайно на 18 декември 1924 г. край село Вълчитрън, Плевенско. Смята се, че е изработено в края на Бронзовата епоха (около XV – XIII в. пр.Хр.) от чисто, самородно злато. Тежи 12 килограма и половина и е използвано както за ритуални, така и за битови нужди. Най-големият му съд е кантарасовиден, служел е за смесване на виното, тежи 4,5 килограма и побира повече от 10 литра. Друг странен съд се състои от три листовидни легенчета, свързани с тръбички, които ги превръщат в скачени съдове. Вероятно във всяко от тях е наливана определена течност, която се е смесвала с другите две и така през главната тръбичка е наливана в големия съд. Няма никакво съмнение каква е била основната течност - вино. С голям черпак са загребвали от кантарасовидния съд и са наливали в три малко чашки с по една дръжка. Има две други важни особености, свързани със съкровището. Едната произтича от материала – златото е най-проводимият метал. В момента на изливането той отнема топлината и течността става ледено студена. Жреците или просто домакините са смайвали гостите си с чудодейното въздействие на жълтия метал. Гостите или участниците в церемониите са били изумявани и от друго. Виночерпците безпогрешно са разбирали кога чашите са оставали празни и са бързали да ги напълнят - ексцентрично разположените дръжки са измествали центъра на тежестта, съдчетата, останали без течност, са полягали по масите и за посветените е било ясно, че трябва отново да бъдат напълнени. В момента съкровището се съхранява в Националния археологически музей в София. 

    Панагюрско съкровище
Регион: Средна Гора
Област: Пазарджик
Местоположение: Намерено край Панагюрище


Панагюрското златно съкровище е рядък археологически паметник от времето на елинистичната епоха и един от символите на Панагюрския край, което датира от ІV-ІІІ в. пр. Хр. Открито е недалече от могилата Мрамор през 1949 г. при поземлени работи. Състои се от девет съда с богата украса, изработени от чисто злато - една амфора, седем ритона и една фиала. Тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври. От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е протоме (предна част на тяло) на козел, три канички имат форма на женски глави (амазонски). Най-вероятно комплектът е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка. Съществува и мнение, че той е бил предназначен за ритуално пречистване на течност, може би пак вино, чрез преливане от съд в съд. Предполага се, че липсват още два ритона с протоме на животно, една амфора и една или две фиали, като се има предвид сакралното значение на числото три в тракийската религия.

Най-интересният съд е амфората. Сцената на дъното й показва малкия Херакъл, който удушва две змии, един видимо пиян полегнал сатир и две негърски глави с пробити усти, през които се излива течността.

Композицията по стените е развита около една прецизно изобразена врата, от двете страни на която са изобразени седмина мъже. Тълкуването на сцените по стените й е в широк диапазон: битово (пийнала компания, тръгнала да търси момиче в нощта), военно (превземането от Александър Македонски на персийската врата), митично (по сюжет от преданието за "Седемте срещу Тива"). Върху шиите на трите ритона, които представляват животински глави (млад овен с едва подаващи се рога и два елена лопатари), педантично са оформени всички подробности от предметите на изобразените сцени, телата на боговете, героите и животните. Както е характерно за тракийското изкуство, животинските фигури са моделирани значително по-свободно и уверено от човешките

В трите ритона с форма на женска глава шиите са издължени и гладки и завършват долу с разширение за дъно, а дръжките горе - с тела на сфинксове. Орнаментите на прическите, огърлиците, както и шлема на една от амазонските глави са моделирани пластично.

Фиалата от Панагюрското съкровище тежи 846 г и има диаметър 25 см - най-голямата и най-тежка фиала от античния свят. Украсата й също е уникална. Около изпъкналия навътре гладък пъп (омфалос) са разположени 4 концентрични окръжности с по 24 орнамента, направени така, че да се гледат отвън.

За произхода на Панагюрското съкровище съществуват две основни хипотези. Те се базират на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото. Според широко разпространената теза знаците са по употребяваната в малоазийския град Лампсак мерна система. Но други учени са установили, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местният произход на съкровището.

Този феномен на античното изкуство с огромно значение за историята и за световното изкуство легитимира траките като носители на високохудожествени творчески традиции, с които те дават своя принос в развитието на културата на балканските народи.

    Съкровището от Варненския некропол
Регион: Северно Черноморие
Област: Варна
Местоположение: гр. Варна


Съкровището от Варненския халколитен некропол е намерено през 1972 година. При изкопни работи в района на курортен комплекс "Златни пясъци" работещ екскаватор изхвърлил на повърхността на земята някакви златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса . Специалистите били категорични, че находките принадлежали на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.н.е. От разкопаните над 80 погребения били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с много вкус и изящество. Новата находка се очертава като най-богатия некропол в Европа от късния халколит. Само в един от разкопаните гробове (№ 43) били намерени над 1,5 килограма чисто злато. Погребението в гроб № 43 било извършено четири хиляди години преди нашата ера. Погребаният е мъж на около 45 години, с висок ръст и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна, а така също и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение наподобяващо широка яка, украсявало шията и гръдта му. То било съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката м Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на град Варна.