Физалисът е известен под различни названия: домат в обвивка, мексикански домат, еврейска ягода, цариградско грозде. В диво състояние като плевел и декоративно растение се среща в Америка и по-рядко в Азия и Европа.

 Разнообразието от форми е много голямо - известни са около 75 вида. Плодовете са били използвани за храна от индианското население в Северна и Централна Америка много преди откриването на Новия свят. У нас физалисът не е особено популярен.

 В зеленчукопроизводството са познати няколко вида, които имат значение:     Ягодовият физалис е едногодишно мощно развито растение, добре облистено, покрито с нежни, гъсти, мъхести власинки. Ранозрял е, не са много високи добивите му, подходящ е за прясна консумация и преработка. Плодовете са кръгли, дребни (5-10 г), скрити в широка, затворена чашка, жълти, ароматни, с вкус на ягода.

     Перуанският физалис е мощно развито правостоящо растение, покрито с гъсти власинки, добре облистено, със сивозелени листа. Плодовете са дребни (6-12 г), оранжевожълти, скрити в затворена петръбеста, конически удължена чашка. Късен е, не ражда много, но има вкусни, ароматни кисело-сладки плодове. Използва се за прясна консумация преработка и за сушене.

     Мексиканският физалис е с мощно развито полустоящо стъбло, с удължено яйцевидни зелени до тъмнозелени листа. Плодовете са едри (40-80 г), рядко достигат до 100 и повече грама в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Плодовете са плоско-кръгли, гладки, със зелена, жълтозелена или жълта окраска.

      Плодовете на физалиса са богати на сухо вещество, захари и пектинови вещества. Използват се за прясна консумация, слагат се в салати, супи, пюрета, кьопоолу, сосове. Но много често и в различни конфитюри, сладка, за приготвяне на ликьори. Истински деликатес е зелената туршия от тези доматчета. Пюретата от физалис съдържат пектинови вещества и са подходящи за приготвяне на желирани сладкарски изделия - мармалад, пълнежи в бонбони.