Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда още в Южна Америка, Средиземноморието, в южните части на Русия, тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания.

 Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар след първата реколтата да намалява. В по-студените райони живее от 1 до 3 години и в умерените ширини не може да преживее зимата.

 Има дебел корен, който произвежда клубени. При култивирания подвид от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Като почти всички представители на Тиквови, стеблата развиват ластари за опора.

 Листата му са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10-30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8-15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а с възрастта стават гладки и запазват власинки само от долната страна край дръжките.

 Чайотът е еднодомно растение. Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови и са организирани в съцветия с дължина 10-30 см, с китки на разстояние една от друга. Опрашва се от някои насекоми - медоносна пчела (Apis mellifera) в плантациите и пчели от род Trigona на средни и големивисочини.                                                                                                               

 Връзва плод от септември до януари, поединично или на чифт, рядко по повече. Плодът е месест или месесто-влакнест, с различни форми и може да има надлъжни грапавини. Достига дължина 4,3-26,5 см и ширина 3-11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата е част бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите растения. При култивираните вкусът е сладък, приятен или отсъства.

 Плодът има една голяма овално-приплесната семка в средата, която прораства направо от плода - още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.

 Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварството. Плодът има тънка светлозелена кора, срастната с месестата част, която може да се отстрани преди или след термичната обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се стрива на пюре или да се консервира като туршия. Издържа дълго време в хладилник и може да се съхранява до 8 месеца.

 Клубените му също се ядат. След варене приличат на вкус на картофи. Ядат се дори семките и младите филизи.