Колибри

Най-дребните видове птици принадлежат към този разред. Видът „пчелно колибри“ (Mellisuga helenae), тежи само 1,8 г, което го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врабче. Човката им е дълга и тънка, като при някои видове е по-дълга от останалата част на тялото, например „саблеклюно колибри“ (Ensifera ensifera). Самата човка може да бъде права или извита. Езикът е дълъг и тънък във формата на тръбичка. Крилете са сравнително къси и заострени. Първостепенните махови пера са силно развити и 10 на брой. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Краката са относително малки и неразвити. Оперението им е често многоцветно с метален блясък. Сърцето е изключително добре развито и относително голямо, то запълва около половината от телесната кухина. Пулсът при някои видове достига до 1000 удара в минута. Червените кръвни телца са относително повече, отколкото при другите видове птици, и обмяната на веществата е изключително бърза. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит. Летателната мускулатура е също много добре развита. Летят много добре, могат да се задържат на място и да летят назад, а могат и да изпълняват всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Посоката на полета си сменят внезапно и рязко. По време на полет краищата на крилете им описват удължена осморка. По-дребните видове правят по около 50 маха с криле в секунда, като тази скорост по време на размножителните ритуали може да надхвърли и 100 маха в секунда. Интересна особеност е, че колибритата могат да поддържат постоянна температура на тялото си единствено по време на полет. Когато настъпи нощта, те изпадат в нещо като летаргия и телесната им температура пада до към 15°С. В това състояние могат да прекарат до 20 часа. По същия начин изпадат в летаргия и при недостиг на храна.

 Разпространение

 Срещат се в Северна и Южна Америка, от Аляска до Огнена земя, но са най-типични представители за влажните джунгли на Амазония.

 Начин на живот и хранене

 Дневни птици, прекарват деня в летене и нощем изпадат във вцепенение, при което се понижава значително температурата на тялото. Хранят се предимно с нектар от цветята, заемайки сходна хранителна ниша с някои от насекомите в Европа. Някои видове се хранят с мушици и други дребни летящи насекоми. По време на хранене не кацат, а се задържат, летейки пред цвета. Приемат относително голямо количество храна — при по-дребните видове около два пъти повече от собственото тегло за ден. Дори и нектароядните видове се нуждаят от храна от животински произход. Определени видове са се специализирали да се хранят от точно определени видове растения и липсата на тези растения може да предизвика изчезването на популацията.

 Размножаване

 Не образуват двойки. Женската построява гнездото, мъти и се грижи за малките сама, като през това време мъжкия охранява наоколо и понякога взема участие в храненето на малките. Гнездото е дълбоко, чашковидно и много добре построено от пух, мъх и паяжина. Построяват го на клонки, листа и др. Може да бъде неподвижно закрепено или висящо. Размерите му са от големината на половин орех до едър грейпфрут. Обикновено е дълбоко и мътещата птица е изцяло, с изключение на човката, скрита в него. Снасят най-често две, рядко едно бяло яйце. При по-дребните видове яйцето може да тежи до 2 мг. Мътят 14–20 дни, малките се излюпват голи и слепи. Излитат от гнездото на 20–25 ден. По подобие на възрастните, малките при недостиг на храна или при по-ниска температура изпадат в летаргия и родителите са принудени да ги стоплят и хранят насила, докато не се съвземат. По време на храненето (понякога до 140 пъти на ден) родителите обикновено не кацат, а стоят на място във въздуха над гнездото и изливат нектар в човките на малките.

  Допълнителни сведения

 Поради стопанската дейност на човека, която ги лишава от естествените им местообитания, както и излавянето им заради красиво оцветената перушина, колибритата са намалили своята численост и много от видовете са включени в международната Червена книга. В разреда се включва едно семейство, Колиброви (Trochilidae) с близо 340 вида, обединени в около 100 рода.