Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови, който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук.

Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus, което означава в превод „черно-бяла мечка“. За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913 - 1915 г. Голямата панда някога е обитавала големи площи в Китай и Бирма, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията на вида до няколко малки и усамотени бамбукови гори. Те се намират основно в планинските райони в Сечуан в Китай, но също и в съседните области Кансу и Шенси и източния дял на тибетските високопланински области. Пандата е определена за застрашен вид като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата, а около 100 се държат в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати.

Размножава се в периода март-май, като бременността трае 122-163 дни. През август или септември се раждат 1-2 малки. Бебетата са много малки, раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 г, като майката се грижи за безпомощното и неподвижно пеленаче като го притиска към гърдите си с големите си предни лапи. Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца. Достига полова зрялост на 6 или 7 години. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Така че тези индивиди не могат да заменят другите индивиди, които са убити от бракониери или са застрашени сериозно от загубата на подходящи условия за живот.

Уловена, голямата панда прави маймунджилъци, които се радват на вниманието на случайните зрители. Въпреки това, пандата е всъщност в известна степен сприхава и избухлива. Китайското правителство си е създало практика да подарява или да дава назаем големи панди на други държави в знак на приятелско отношение. Су-Лин, първата голяма панда, показана на запад, достига САЩ като бебе през 1936, и до смъртта си през 1938 е една от най-популярните атракции в зоопарка Брукфийлд близо до Чикаго. Две други големи панди — една мъжка и една женска — са подарени на САЩ от китайското правителство през 1972. Те са настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Оттогава насам още няколко зоопаркове са получавали панди, като китайците са разрешили само 40 панди да напуснат родната им земя.

Голямата панда достига на дължина 120-180 см и тежи около 100 кг. Опашката е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни и има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15-30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10-12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.