Латинка /Tropaeolum/ е красиво цвете, което е широко разпространено в нашата страна като стайно декоративно и градинско растение. Представител е на семейство Латинкови, което се състои от 50 вида, а произходът им е от Централна и Южна Америка. Както и редица други растения, различните видове латинка са били използвани за храна в родината си.

Индианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се приготвят множество ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските конкистадори донесли техните семена и много скоро станали неразделна част от градините.

Латинското наименование на латинка се свързва с „trophae”, което означава малък трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.

Голяма латинка – по принцип е многогодишно растение, но в нашата страна не може да издържи на големите студове и затова се подновява всяка пролет. Има неправилни цветове с дълга шпора, която е пълна със сладък сок. Има приятен аромат, а палитрата, в която е обагрена е изключително разнообразна – жълто, оранжево, кафеникаво-червено, яркочервено и розово. Има две форми – увивни, които достигат дължина до 2.5 метра и храстовидни форми, достигащи височина до 40 см.

Дребна латинка – тя е абсолютно умален вариант на голямата латинка.

Щитоносна латинка – характерни за нея са тъмнозелените щитовидни листа и красивите тъмночервени цветове.

Чуждоземна латинка – вече и в нашата страна могат да се видят огради, които са обвити от дългите до 3-4 метра стебла. Външният й вид е малко по-различен от типичните представители на латинката – цветчетата са яркожълти, а листата са дребни и силно насечени.

Културна латинка – обединява в себе си предимно хибриди от сортовете на голямата и щитоносната. Растенията са едногодишни, с гъсто събрани листа. Украсяват се с най-разнообразни цветове от май месец до настъпването на първите студове.

Къдравата и лазурната латинка са много красиви видове, но за съжаление е много трудно да се намерят семена от тях в нашата страна.

Латинката се размножава чрез семена. Засяването става през април месец на постоянното място на растението, защото кореновата система много лесно се поврежда при пресяване. В гнездото се поставят 3-4 семена, които след няколко седмици поникват, а след месец ще цъфнат. Почвата не бива да е много богата, дори ако е наскоро торена с прясна оборска тор направо е отровна за латинката.

Полива се умерено, но без да се прекалява, защото не търпи силна влага. С латинка може да украсите всяко едно слънчево или леко сенчесто място. Чуждоземната латинка и увивните сортове са идеални за украса на беседки или огради.

Като лекарствено средство латинка е почти забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, затова салатата с нея е полезна при грипови състояния, заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички части на латинката са полезни при мъжки и женски климактериум. Помагат при депресия, потиснатост и раздразнение.

Години наред семената от латинката са били използвани за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 ч. л. от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли така 2 часа. Настройка от растението се пие при изтощение, анемия, проблеми с бъбреците, различни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално действие, укрепва защитните сили на организма.