Рейтинг: 3.00
(2203)
Начало
Новини
Външно оценяване 7 клас 2013
Външно оценяване 2014
Външно оценяване 2015 г.
Целодневно обучение
Проект УСПЕХ
Какво е ЖИВОТЪТ?
Какво е ЩАСТИЕ?
Какво е ЛЮБОВ?
За град Ловеч
Изгледи от един малък, но красив град
Опознай БЪЛГАРИЯ
За патрона на училището
История на училището
Нашите учители
Седмично разписание 2срок
Календарен график
ЕТИЧЕН КОДЕКС на работещите с деца
Наши приятели
Oпознай света
Изумително
Безопасна работа в Интернет
Информационни технологии
Любопитно в областта на ИТ
Страница за РОДИТЕЛИ
За отношенията деца - родители
Страница за УЧИТЕЛИ
ПРАВАТА на детето
Конституция за тийнейджъри
За любознателните
НАЙ-......
Съвети
Годишен хороскоп
Какво означава името ти
Именни дни
Цвете на месеца
НАРОДНИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ
Любопитно за животните
Познавате ли това растение?
За любопитните
Още интересно
Други интересни факти
Албум на училището
Календар
Логопедичен кабинет
Интересни и полезни САЙТОВЕ
От тук можеш да научиш повече за ЕС
Творби на младите художници
Анкета
За контакти
Видео


Коментари На днешният ден.... Профил на купувача

Цвете на месеца / Цвете на месеца

10 Април 15, 23:14 / Автор: http://www.gradinata.bg/
Април - Иглика

 

Иглика, примула (Primula)

 

 

Вълшебните ключета на Фрея

 

Древните скандинавски саги разказват, че в края на дългата и студена зима на земята пристигала младата и красива богиня Фрея. Тя слизала от колесницата си, в която били впрегнати две пухкави котки, и отключвала пролетта. За ключове й служели едни от първите цветя  - игликите. И наистина стъбълцата с цветовете приличат на връзка златисти ключета. По нашите земи предвестница на пролетта е Баба Марта. За разлика от Фрея тя е на сериозна възраст и не блести с хубост и благост, но също е избрала игликата, за да извести, че студовете са си заминали. Китка от иглики е затъкната на забрадката й.

 

 

Игликата (Primula) е представител на един от най-големите родове на семейство Първоцвети (Primulaceaе). В умерените ширини и в алпийския пояс по цялото земно кълбо се срещат повече от 600 вида иглики. Най-много са те в Европа и Средна Азия. Българската флора също е богато надарена с иглики, някои от които са ендемити – т. е. срещат се само у нас и никъде другаде по света. Ботаническото име на игликата – примула, идва от латинската дума  “primus”, която значи първи, ранен и е свързано с появата на цветето още в самото начало на пролетта. На пазара растенията упорито се предлагат с това наименование, като се пренебрегва традиционното българско име. Това води до недоразумения, като мнозина мислят, че става дума за различни цветя. Игликите са многогодишни тревисти растения, има само няколко едногодишни или двугодишни вида. Повечето са зимоустойчиви и засадени веднъж в градината, остават там години наред. От добре развитото коренище с жилави корени израства гъста и красива розетка от прикоренови листа. При някои от видовете листата се назъбени, при други – целокрайни. Обикновено са яркозелени, с гладка повърхност или леко овласени. Цветовете са изключително разнообразни по багри. Срещат се както едноцветни, така и двуцветни, понякога с “око”. Цветовете са разположени обикновено в чадърести съцветия върху общо стъбло. При някои видове те образуват няколко етажа. Само при няколко вида всяко цветче се намира на собствено стъбло. Цветните стъбла са безлистни. Повечето иглики цъфтят в ранна пролет. След прецъфтяването се образуват плодове-кутийки, пълни с тъмнокафяви дребни семена. Нашенските градини през март-април се изпъстрят от обикновената безстъблена иглика ( Pr. vulgaris). Засадена на подходящо място, тя не изисква никакви особени грижи и се самозасява, като образува истински килими в жълто, бяло и розово. Някои любители пренасят и други видове от гората – най-често невзискателната лечебна иглика (Pr. officinalis), чиито жълти камбанки, увиснали на дълги дръжки, наистина са очарователни. 

 

Ако ни се иска да си направим игликина поляна както в песните и приказките, трябва да се съобразим с естествените изисквания на тези горски чеда. Въпреки че понасят все още слабото пролетно слънце, най-добре се развиват на полусянка, под храсти и дървета с рехави корони, които не спират съвсем слънчевите лъчи. Почвата трябва да е рохкава и богата на хумус, да не изсъхва твърде бързо. Мокрите глинести почви, а така също местата, в които се застоява вода, са неподходящи. Грижите за тази поляна са малко. Трябва да се плевят бурените и почвата леко да се разрохква. Година –две след засаждането обикновено игликите образуват гъсти туфи и покриват плътно почвата. Тогава се случва разрасналите се коренища да се оголят и за да не измръзнат през зимата, или трябва да се подсипят с почва, или да се разсадят. Много важно за доброто презимуване на растенията е листната розетка да се запази до късна есен, тъй като тя е естествено укритие за коренищата. За съжаление тези цветя се нападат от множество болести и неприятели. Най-често при излишък на влага в  почвата страдат и загиват от стъблено гниене. Боледуват също от различни ръжди, не ги подминават и бактериалните  петна и вирусните мозайки. Особено ги обичат голите охлюви и различните листни въшки. Най-доброто средство срещу болестите е засаждането на здрави растения и поддържането на умерена влага в почвата. Ако се появят листни въшки и голи охлюви, трябва да се напръскат с подходящ препарат.  

 

Игликите се размножават със семена, чрез разделяне на туфите , а някои видове и с листни резници. Семената бързо губят кълняемост, но затова пък при повечето видове се самозасяват. Ако искаме да ги засеем сами, трябва да направим това скоро след събирането им – през есента на същата година. Ако купуваме семена от фирма-производител, трябва да внимаваме какъв срок на годност е посочен. Тези семена е най-добре да се сеят в началото на февруари в сандъчета при стайни условия. На пликчето е посочено дали прорастването става на светло или на тъмно и непременно трябва да се съобразим с тези изисквания. Малките иглики се появяват след 15-18 дни. Те се отглеждат внимателно до появата на едно-две същински листа. Тогава може да се засадят на постоянно място. Дребните видове се  посаждат на 10-15 см разстояние, а едрите – на 20-30 см. Между листните розетки не бива да има голямо разстояние, тъй като растенията се развиват зле. Получените от семена иглики цъфтят след 2-3 години. Разделянето на туфите при игликите се налага, когато навършат 3-5 години.  Ако растат дълго на едно място без пресаждане, цъфтежът забележимо намалява, а коренището се оголва. При безснежни зими такива иглики може да измръзнат, а в горещините – да изсъхнат. Чрез разделянето  растенията се подмладяват, а едновременно се получава и посадъчен материал. То става най-лесно веднага след прецъфтяването. Туфата се изкопава внимателно и се разделя на няколко части. Големината им се определя произволно, но се внимава всяка част да има поне един растежен връх. Не бива да се оставят да засъхнат, трябва колкото може по-бързо да се посадят на новото място.   

 

 

Ако сте решили да си направите, макар и малка, колекция от различни видове иглики, те ще красят градината от ранна пролет до средата на лятото. Видовете и сортовете трябва да подберете в зависимост от особеностите на своята градина. От иглики може да се направят бордюри на лехите или групи на моравата, да се украсят неугледни кътчета, да се посадят в алпинеуми и рокарии. Много подходящи са при създаването на мини-водоеми и за декориране на градински вази. Във всяка градина има повече или по-малко неудобни места, на които се чудим какво да посадим. Може да разрешим този проблем, като изберем група от най-непретенциозните видове. Такива са пролетната иглика (P. veris), обикновената (P. vulgaris) и още много, за които може да получите подробности в градинските центрове. Повечето видове имат множество красиви форми и хибриди. Когато се подберат според сроковете им на цъфтеж, проблемното място ще тъне в цвят от март до края на юни. На моравата чудесно ще изпъкне група от пролетни иглики. Еднотонната зеленина ще се разчупи от обилните цветчета с чисти и ярки багри. Алпинеумът ще придобие особено ефектен вид, ако засадим на него твърде различните помежду си примула Юлии, примула аурикула и скална примула. За декориране на водоеми подхождат високопланински иглики, които обитават в естествените си ареали заблатени места и брегове на потоци. Освен че са много красиви, тези иглики се отличават с прекрасен аромат. 

 

Има и примули, които се отглеждат изключително като стайни растения – най-популярни са китайската и обратноконическата примула. Те имат изящно изрязани едри листа, събрани в розетка и гъсто покрити с власинки. Богатите им съцветия, понякога на няколко етажа, грабват погледа с ярките си багри. По природа са многогодишни, но се отглеждат обикновено като едногодишни, защото най-обилният им цъфтеж е през първата година. Той протича между ноември и март. Тези примули трябва да се настанят на слънчев прозорец при температура 10-16 градуса, защото, ако е по-топло, цветовете издребняват. Ако нямаме прохладно помещение, трябва да увеличим въздушната влажност. Поливат се редовно и умерено, като се внимава да не се мокрят листата.Ако искаме да запазим прецъфтялото растение, трябва да го пресадим и през лятото да му намерим прохладно сенчесто място. През септември трябва да го приберем в светло помещение с температура 8-12 градуса и да го поливаме редовно. Когато настъпи времето на цъфтежа, напъпилата иглика се внася в по-топла стая.

 

Тази година още през февруари цветарските магазини грейнаха от небивалото разнообразие на хибридните иглики. Човек се чувства буквално потопен в буйството на техните багри и нюанси. Те са специално създадени и се предлагат за временно отглеждане в стаите – нещо като дълготраен букет в саксийка. За разлика от обикновения букет обаче имат предимството, че цъфтят много по-дълго и създават неподправено усещане за идващата пролет. Когато донесем сияещото с ярките си багри цвете у дома, трябва да се погрижим за неговия комфорт. Настаняваме го на светло място, но не много слънчево място. Поливаме умерено според нуждата, но не чакаме почвата да изсъхне напълно. Внимаваме и да не се задържа излишна влага в саксията, а също и да не мокрим листата. Добре се отразява подхранването 1-2 пъти в месеца с минерални торове за цъфтящи растения. Най-сериозен проблем е температурата – изискването за 10-12 градуса трудно се съвместява с добре отоплените жилища, но затова пък позволява много по-дълго да се радваме на цветето.

 

След прецъфтяването и пожълтяването на листата няма смисъл да държим игликата повече в стаята. Най-добре е да я засадим в градината. Там тя ще се вкорени без проблеми, скоро ще покарат нови листа и ако растението е силно и здраво, може да дочакаме и повторен цъфтеж. За по-сигурно презимуване през есента може да я засипем с листа, а през пролетта тя ще цъфне и ще се размножи, като за 1-2 години образува туфа от десетина растения. След това с нея се постъпва като с обикновените градински иглики.

  На остров Ява расте кралската примула. Тя обитава склоновете на вулканите и цъфти само когато предстои изригване. За местното население това е най-надеждният сигнал да напусне опасните места. В много страни през пролетта, когато хората изпитват остра нужда от витамини, правят салата от листата на лечебната иглика. Те съдържат не само много витамин C,  но и каротин.

 

Тайни на успеха

 

Температура: хладно; 13-15ºС по време на цъфтеж.

 

Светлина: максимално силна, но предпазвайте от пряката слънчева светлина.

 

Вода: почвата трябва да е непрекъснато влажна по време на цъфтеж.

 

Влажност на въздуха: от време на време пулверизирайте листата; поставете върху вана с камъчета (виж. стр. 19), ако е много топло.

 

Грижи след прецъфтяване: засадете П. акаулис в градината; другите видове обикновено се изхвърлят, П. обконика и П. синенцзис може да се запазят - пресадете ги и през лятото ги оставете на хладно, проветриво и леко сенчесто място; поливайте много оскъдно - наесен махнете пожълтелите листа и започнете да поливате нормално.

 

Размножаване: засейте семена в средата на лятото.

 Изображение


 

Изображение

снимка

 



Изображение

 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1378