Името на хионодокса произлиза от гръцкото chio – сняг и doxa – слава, вероятно защото той цъфти направо из под снега. Нежните пастелни цветове на растението се отличават ефектно на фона на почти безцветната ранно-пролетна градина. Цветето се размножава по естествен начин всяка година и с времето ефектът се увеличава многократно. Можете да съберете луковиците по-нагъсто върху по-голяма площ (на разстояние от 10-15 см), така че да се образува нещо като "цветно петно".

Хионодоксата е многогодишно луковично растение с височина 15см. Цъфтежът й започва още през февруари.

Има лилавосини звездовидни цветове с бяло око, събрани в рехави гроздовидни съцветия.

Наложилата се от няколко години модна тенденция - в двора да се отглеждат ниски сортове и дори сортове “джуджета" от различните градински цветя - далии, астри, хризантеми и др., се налага и при луковичните цветя с есенно засаждане. От тях особено подходящи са крокуси, мускари, някои видове алиум, кокичета, дребните сортове лалета и нарциси, хионодокса, ерантис и др. Ниският ръст ги прави много атрактивни, засадени в групи сред зелените площи, в градински вази или в бордюри покрай пътеките. Много добре се разполагат и около стволовете на големите дървета или в подножието на листопадните храсти. Дребнолуковичните цветя се развиват еднакво добре на светло и на сянка, поради ранния си цъфтеж.

Сроковете на засаждане са както при другите луковични цветя с есенно засаждане - от края на септември до края на ноември.