Близо до Пловдив на площ от 20 хка паркова част и 380 хка се е разположил парк „Кричим”.

Тази прекрасна местност в началото на миналия век става собственост на цар Фердинанд. Той я превръща в ловен парк и развъдник. Градините и парковата част, на които отдава по-маловажно значение са изграждани на етапи от няколко видни специалисти. След 1944 година до старата паркова част е оформена нова. Хармонията между двете постигат преподавателите и специалистите от катедра „Парково и ландшафтно устройство” на Висшия лесотехнически университет през 1956 година.

Днес е оформен около парк с опесъчени алеи. Засадена е наша и чуждоземна растителност. Основната композиция се състои от вековни дъбове. Особени грижи се полагат за горската част на имението, която е свързана с ловното стопанство, както и за богатата местна фауна. Цялото имение е израз на дълбокото преклонение на цар Фердинанд към природата и любовта му към биологичните науки.

Само на 8 км от морската ни столица върху 3-километрова крайбрежна ивица е разположен парк „Евксиноград”.

На неговата територия в началото на 19 век е бил построен манастир „Св. Димитър”,  земите са били заети предимно с лозя и плодни дървета. Българският княз Александър Батенберг харесва местността и през 1881 година започва строеж на дворец. Парковият директор на принца пристига в България и след двегодишни проучвания територията климатичните условия и местната флора, той изготвя проект за парк. Изпълнението му обаче е спряно, поради детронирането на княз Батенберг. По съществуващите и днес кедри, може да се предположи, че първите насаждения, северно от двореца, са направени от Петцолд.

През 1888 година Фердинанд привлича френски специалисти да направят проект за оформяване на парка и за изпълнението му. Четири години са внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия различни видове дървета и храсти. От река Камчия е пренесена богата почва за възможно най-доброто им развитие. Под ръководството на лесовъда Байкушев са направени масови залесителни мероприятия и напълно е завършен партера пред двореца – водната площ с бронзови фигури и статуя на Нептун, доставени специално от Франция.

От 1921 година се води на филиал на Царските Ботанически градини. Композиционно се дели на два сектора – „френски” и „английски” парк. В първия доминира двореца, пред който има две паркови нива. На първото – малък басейн с водни лилии, а на второто е създаден боскетен сектор, разделен на две от централната алея. Обявен е за паметник на културата на парковото изкуство в България, чието богатство на флората е запазено и до днес.

Създаден под влиянието на немските и английските паркове от този тип.

 Разположен е в края на магистрала Тракия на 11 км от София, на площ от 84 хка. На неговата територия някога е имало турски чифлик – „Чардаклия”, който по-късно става собственост на Хаджи Боне Петров. През 1899 година цар Фердинанд купува имота и започва изграждането на бъдещия парк под ръководството на специалисти-градинари от чужбина. До 1943 година за парка се грижи и дооформя цар Борис 3, след което „Врана” става държавна собственост.

На територията му има 267 вида дървета храсти (не малка част са внесени от други държави) и 384 растителни разновидности.

Паркът „Враня” е с над 100-годишна история и е наше национално богатство. Поради уникалността си е обявен за паметник на културата на градинското и парковото изкуство през 1992 година, а от 2002 година е вписан в държавния регистър на защитените територии. Собствеността на парка е върната на наследниците на царската фамилия през 1994 година Четири години по-късно Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза Хробок го даряват на Столична община. Тя съгласно волята на дарителите се грижи за парка като за естествен природонаучен музей и осигурява условия за посещение на граждани в него.

Днес парк-музеят е отворен за посещение всяка събота и неделя от 10 до 16 часа. Туристи се допускат само с екскурзовод. Туровете започват на всеки кръгъл час, начална дестинация – източния вход. Има указателни табели, отбивката е непосредствено след табелата “София”, влизайки от магистрала Тракия по посока Пловдив – София.