Когато купуваме цвете, рядко се намира някой да ни обясни нещо повече за него, затова после се налага да ровим по енциклопедии, за да научим. А и на много от нас им е все тая как се казва на латински, важното е да е красиво и да расте здраво.

Та името на антуриума идва от гръцки: „anthos“ – цвят и „oura“ – опашка. Иначе името, с което хората биха го запомнили по-лесно е фламинго. Много му отива – особено като има един розов цвят и много зелени листа, прилича на фламинго с розова човка и зелени крила.

Другото популярно име е “огнен език“, заради червения му цвят, а може би и поради това, че е от семейство Змиярникови.

Та онова със зелените листа и червените цветове, които издържат дълго и са идеални за аранжировка и на най-претенциозните букети се казва антуриум (Anthurium Schott). То идва от субтропичните и тропичните области на Америка и характерното е, че корените му са въздушни. Въздушни значи да излизат от почвата и да се прихващат малко по-насам и малко по-нататък. Всъщност растението с най-въздушните корени е филодендронът, според мен. Не му е дошло времето да го възхвалявам и да се оплаквам от него, но може да пробие и паркета – или поне да остави съществени отпечатъци за спомен.

Спокойно, антуриумът е много по-нежно, крехко и фино растение, няма да ви прокопае паркета. Листата му са плътни, тъмнозелени, със сърцевидна форма. Цветовете му, според вида могат да са розови, лилави, червени, бели или зелени. Затова и често може да се бърка със спатифилума. Според мен може да се различава по листата. Наистина вече има толкова много разновидности на всяко цвете и хибриди, че и най-запалените цветари могат да си спорят с часове кое цвете какво е.

Прецъфтелите цветове могат да се отрежат, за да може растението да не отслабва, мъчейки се да захрани изсъхващата част. Казват, че след като прецъфтят, антуриумите образуват сочни плодове, но май това трябва да го видим на живо в тропическите гори, не знам дали може да се постигне в домашни условия, освен ако не пресъздавате много добре естественото му обиталище.

Не е добре антуриумите да пребивават на пряка слънчева светлина, обичат водата, така че трябва да поливате редовно и да поддържате висока влажност. Може да се пръскат с пулверизатор, но не и цветовете, защото загниват.

От есента до пролетта трябва да намалите поливането и да се стремите температурата отново да не пада под 15 градуса.

Антуриумът най-лесно се размножава с израсналите в саксията нови издънки. Напролет се разсаждат в други саксии. Обикновено градинарите препоръчват да ползваме керамични саксии, но специално за антуриума било хубаво да са пластмасови, за да няма никаква температурна разлика.

Все пак едно е да гледаш тропически растения в парник, друго е и ти да живееш в парника – хола ти, така че донякъде и цветята се съобразяват с нас и ние с цветята.

Листата на антуриума, както и на трилистника, представители на сем. Змиярникови, съдържат отровен сок. Ако се погълнат могат да предизвикат повръщане, алергии, стомашни разстройства или пък да причинят кожни обриви. Рядко може да се случи да попадне сок от отрязването на едно две листа върху ръцете, но за всеки случай може да ползвате гумени ръкавици.

Хубавото на антуриума е, че може да издържа като рязан цвят и 1 месец – идеално за аранжиране на сватби и други тържества.