Република Вануату е островна държава, разположена в югоизточната част на Тихия океан. Архипелагът, известен до 1980 г. като Нови Хебриди се намира на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови.
Островите са разделени на три групи - северна, централна и южна. Първата се състои от Банкс и Торес. Към централната група пренадлежат Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, а в южната попадат островите Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Общият им брой е 82, но само 65 са населени, а по-големите са 12. Общата територия на Вануату е 12 200 км² и почти половината е заета от двата най-големи острова Еспириту Санто и Малекула. Произхода им е предимно коралов и вулканичен. В страната има около 80 вулкана, но само 9 от тях са действащи, като най-известните са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Периодично Вануату е разтърсена от земетресения.
Първият европеец, стъпил на островите на 1 май 1606г., е португалеца Педро Фернандес де Кирос, мислейки си, че това е континент. Той ги кръстил Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух) и ги обявил за владение на испанския крал. По-късно, на 22 май 1768 г. френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил преоткрива островите и развенчава мита за страната-континент, като доказва, че това е само остров, който дори не е толкова голям. Заедно с него той открива още два и кръщава архипелага Големи Цикладски острови. През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди, тъй като му наподобявали Хебридските острови в Атлантика по релеф. През 1980 г. архипелага печели независимостта си и е преименуван на Република Вануату.
Населените наброява приблизително около 221 506 души, като преобладават жените. Повечето са с меланезийски произход, а останалите са смесица от европейци, азиатци и други островитяни на Тихия океан. Столицата е Порт Вила и се намира на остро Ефате.
Основният поминък на местните е селското стопанство. Отглеждат се кокосови палми, кафе, ямс, какао, памук и различни плодове. Развива се животновъдството и риболова. На някои от островите се добиват диаманти, злато и сребро, а на Ефате манганова руда. През последните години международният туризъм набира скорост и допринася за все повече приходи в бюджета.
Климатът на Вануату е тропичен и влажен. Лятото (януари – февруари) средните температури са около 27-29°С, а през зимата (юли – август) те се понижават до 22-24°С. Сезоните са сух и дъждовен. От декември до март-април страната е застрашена от мощни тропически урагани и се счита за най-засегнатата от стихиите страна на Пасифика.
Вануату е с богата и многообразна култура, благодарение на разнородните етнически общности обитаващи републиката. Тази дестинация става все по-примамлива за търсищите нещо нестандартно и непознато. Великолепни плажове, обливани от бистрите тихоокенаски води, клисурите и планините покрити с тропически гори, удивителните пещери и коралови рифове образуват дивата и красива природа на Вануату.
