Тя се намира на 7 км източно от град Кърджали, край село Широко поле. Пътят до нея е обозначен .
Докато се изкачвате нагоре, съвсем неочаквано пред вас ще се открие прекрасна панорама - в далечината - красивите склонове на Източни Родопи, а ниско долу - язовир Студен кладенец.
Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост в региона. През последното десетилетие на ХІІ век и преминаването на кръстоносната армия Мнеакос отново е под византийски контрол. Рицарите на кръста се връщат във важната крепост по долината на Арда след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Мнеакос и свой гарнизон.Средновековната крепост Мнеакос (Моняк) се споменава в съчиненията на Георги Акрополит и Теодор Скутариот през 13 век. Тя е една от най-високите крепости в Родопите. Простира се на площ от 50 дка. Върхът, на който е построена , се нарича Шеста крепост. Външната стена е направена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Входът е от запад. Има две охранителни кули. Цитаделата е на най- високата източна част на масива. Проучванията даказват наличието на водохранилища и складове за храни. Крепостта Моняк се свързва с кръстоносния поход през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Хронистът и маршал Жофруа Вилардуен разказва , че точно тук са узнали за смъртта на император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронският съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя. През ХІІІ и ХІV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръщат в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци.
