Казуарите са птици от разред Щраусоподобни. Името им произлиза от индонезийската дума „казуари“, която в превод означава „рогата птица“, заради костния израстък на главата на казуара. Обитава тропическите гори на остров Нова Гвинея и няколко съседни острова. Счита се за втората най-едра птица на Земята след африканския щраус.

Интересното при казуарите, което ги различава от другите щраусоподобни, е яркосинята шия и торбичката под клюна, която най-често е червена. Освен това птицата живее в екваториални гори, което не е типично за други птици от този разред. Прехранват се с плодове, семена, а също и с насекоми, жаби и змии.

Оперението на птицата е черно, като се изключи разбира се шията. Характерен за казуарите е наподобяващият рог костен израстък на главата. Той обикновено е широк и наподобява шлем, което е дало и името на най-едрия от подвидовете казуари — шлемоносият казуар, при който този израстък е с по-големи размери в сравнение с този на останалите 2 вида. Все още не е изяснено за какво служи образуванието, но някои учени твърдят[кой го твърди?], че птиците го използват по време на брачните си танци. Изключително опасна и агресивна птица, поради силните и масивни крака.

Шлемонос казуар — най-едрият от трите вида. Възрастните индивиди достигат 1,6 м. височина и тегло до 90 кг. Обитават Нова Гвинея и индонезийските острови Ару, Серам и Халмахера.

Оранжевошиест казуар — името му идва от оранжевия пръстен около шията. Обитава горите на Нова Гвинея. Достига височина 1,4 м. и тегло около 70 кг.

Казуар-джудже — това е най-малкият вид казуари. Достига височина около 1 м. и тегло 45 кг. Разпространен е в Нова Гвинея, на съседния остров Нова Британия и в части от североизточна Австралия.

Отскоро е известно, че казуарите заемат много важна екологична ниша в естествената си среда, тъй като спомагат за разпространяването на различни видове растения. Това става по следния начин: известно е, че семената и плодовете съставляват значителна част от менюто на казуарите. Оказва се, че след като ги погълнат, птиците могат да разпространят семената на дадено растение другаде чрез своите изпражнения. Така казуарът се оказва един вид преносител на растенията, като при растежа си тези семена са спомогнати от ценните вещества, които съдържат фекалиите на птицата. Това явление не е открито за първи път. То се среща при много други видове птици и прилепи, но не се е считало за съвсем типично за казуарите.