Природата ни е богата на много и различни видове птици, но някои от тях могат да ви омаят с вида и краските си. По-долу ще Ви представим 10 от най-красивите птици на Земята. Тъй като всички са невероятни оставаме на Вас да прецените коя е най-красива.

Многоцветно лори
Многоцветното лори е малко, ярко оцветено австралийско папагалче. Обитава дъждовните гори, откритите гори и сечища, равнините, мангровите гори, паркове и овощни градини в Австралия. Лорито достига до 35см. дължина, тежи до 133гр. и живее до 20 години. То е изключително шарено и в окраската му можете да разпознаете почти всички цветове на дъгата. В Австралия е обявено за нежелано животно, тъй като е изключително агресивно, особено що се отнася до храната. Често завземат територията на други птици и отнемат храната им.

Златен фазан
Златният фазан е поредната птица, която привлича погледа с изключителните си цветове. Той се среща в Китай, въпреки че е развъден и в страни като Англия. Фазаните не са известни като добри летци, за това обикновено ходят по земята. Зоолозите са забелязали, че когато са изложени продължително време на слънце, те избеляват. Сенчестите гори, които обитават, запазват ярките им цветове. Когато се опитва да впечатли женската, мъжкия фазан разперва оранжевото си “наметало” и остават да се виждат само очите му. Изключителна гледка.

Райска птица от Бали
Има много видове райски птици и всички те са забележителни. Познати са 40 вида, повечето от които са в Нова Гвинея и са известни с уникалното оперение при мъжките. Специално този вид има силно удължени пера на главата си. Някога изолираният остров Нова Гвинея е бил рай за птиците. Контактът с индустриализирания свят е довел вида до изчезване. Най-големият проблем за птиците сега са множеството компании, които изсичат дъждовните гори и унищожават естествената им среда.

Червена Ара
Това са големи и цветни папагали с дълга опашка, които тежат около 1кг и достигат скорост от 55км/ч. Изключително яркото им оперение варира в различни цветове – червено, светлосиньо, жълто, тъмночервено, златисто и дори зелено. Кожата около очите им е бяла с много мънички бели пера. Срещат се във вечнозелените гори на американските тропици. Папагалите Ара са изключително социални птици и образуват силна, моногамна връзка. Обикновено гнездят в хралупи по дърветата, високо над земята или по скалите. Семейството защитава яйцата и малките си агресивно. Иначе са много игриви и любознателни и могат да имитират човешки глас доста добре.

Дългоклюно синьо рибарче
В Източна Азия можете да се натъкнете на забележителното дългоклюно синьо рибарче – поредният цветен пример за чудесата на природата. Дълго около 35см. и сравнително голямо за вида си, мъжкото синьо рибарче е оцветено в зелено, синьо, сиво, бежово и яркочервено. Тези птици живеят в гористи местности, близо до езера, реки и брегове и са достатъчно многобройни за да прогонват орли и други нашественици. Хранят се предимно с риба, като използват дългите си човки, за да я хващат. Обикновено дебнат от клоните над водата и се гмуркат, за да уловят плячката си.

Многоцветна овесарка
Оцветена в тъмносиньо, зелено и червено, тази малка птица често е посочвана като най-красивата в Северна Америка. Обитава гъсти гори и градини. Някога е била популярна домашна птичка, но днес залавянето и е незаконно. Мъжките защитават територията си и са силно агресивни помежду си. Много често се бият до смърт.

Жълтогръд тукан
Това е националната птица на Белиз. Достигат до 55см. дължина, като човката им е една трета от нея. Макар да изглежда голяма и тежка, всъщност тя е съставена от кухи кости покрити с кератин – много лек и твърд протеин. Туканът се среща в дъждовните гори на височина 1900м. южно Мексико, Венецуела и Колумбия. Гнезди в хралупи по дърветата, където често съжителстват по няколко птици. Поради липсата на място, туканите свиват опашката и човката си към тялото, за да се съберат. Пътуват на малки ята с по 30-тина птици. Предимно се предвижват като прелитат от дърво на дърво, понеже не са добри летци. В групата има семейна йерархия. Птиците често се предизвикват на двубои, като използват човките си и се замерят с плодове.

Мандаринка
Мандаринката е птица от разред Гъскоподобни. Името и идва от наименование на административна длъжност в средновековен Китай, чийто изпълнители се обличали многоцветно и шарено. Те е сред най-дребните представители и тежи между 400 и 700 грама. За разлика от своите себеподобни мандаринките на крякат, а свистят и шиптят. Разпространени са в Европа и Азия, но са с много ниска популация. В България могат да се видят в близост до Черноморското крайбрежие и река Дунав. Особеност при тези птици е, че те се чувстват по-комфортно в короните на дърветата отколкото във водата и най-често може да се видят кацнали на някой висок клон. От тук е и другото им име - горски или дървесни патици.

Гулдова амадина
Произхождаща от северната част на Австралия, гулдовата амадина е смятана за птицата с най-ярки пера на Земята, което я прави и най-красивия вид финка. На дължина достига до 13 - 15 см, като мъжкия има забележимо по-дълги пера в центъра на опашката. Нарича се по името на известния английски естествоизпитател Гулд, който, пътешествайки през 1840 г. из Северна и Североизточна Австралия, неволно става техен първооткривател Мъжкият има синьолилаво оцветена гръд, черно гърло и златистооранжево коремче, а опашката е сивозелена. Цялата окраска на оперението има изключително хармонична оцветеност и контрастност. Женската също е с красиво оперение, но нейните цветове са по-бледи и не е толкова атрактивна. Гулдовите амадини не издържат на студ. Те са активни и много енергични птици, живеят на огромни ята.

Индийски паун
Пауна е едра птица от семейство Фазанови и се характеризира с наличието на множество цветови вариации, получили се вследствие на човешката намеса. Най-често срещан е в Пакистан, Индия и Шри Ланка на надморска височина до 2000 м. Обитава както джунгли и горски местности така и обработваеми земи в близост до селищата. Паунът е националната птица на Индия и е защитен вид. Мъжките са по-пъстри и ярко оцветени с дълги пера на опашката, които по дължината си имат характерни „очи“, докато женските са сивкави на цвят, по-невзрачни и не притежават удължена опашка. Характерното оцветяване в пълната си яркост развиват до към третата година. Продължителността на живота е около 20 години.