През 1853 г. капитанът от френския търговски флот Блез-Жан-Мариус Мишел (известен по-късно като Мишел Паша) сключва договор с турското правителство и създава (в съдружие с Бернар-Камил Кола) дружеството Michel et Collas за строеж и експлоатация на фарове - Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane. Ето как Шкорпил описва това събитие: „В 1854 г., когато отношенията между Турция и Франция са били много приятелски, в Цариград се съставило едно френско дружество, което сполучило да добие от султана концесия за построяване, по бреговете на цялата турска империя, фарове за указване пътя и опасните по него места на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0,105 лева на всеки техен вместимостен тон.” Под линия той съобщава: „Срокът е изтекъл вече в 1879 г. и с това владението и експлоатацията на фаровете е трябвало да премине в ръцете на българското княжество. Турция, обаче, без знанието на българското княжество, е подновила концесията на същото френско дружество, което продължава да обременява мореплаването по българските пристанища от тогава и до сега.”

Френското дружество изгражда по българските земи седем фара на два етапа. През първия етап (1856-1866) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и „червеният фенер” на Варненския нос, а през втория етап (1880-1888) - фаровете на Емине, Св. Анастасия и Св. Иван. Интересно е, че в последните години събираните от дружеството такси всяка година били около два пъти по-големи от разходите за построяването на всичките седем фара (78 500 златни лева) и осем пъти по-големи, от годишната сума, изразходвана за поддържането им. След обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. френското дружество е принудено да се оттегли.

Морски фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на българската държава от 14 август 1909 година. През 1910-1914 г. България строи нови фарове на островите Св.Иван и Св. Анастасия, както и на Галата. През 1928 г. българската държава изготвя програма и през 30-те години на ХХ век модернизира всички фарове по нашето Черноморие. По това време фаровете в Шабла и Калиакра са на румънска територия и Румъния ги модернизира. След Втората световна война дирекция „Водни съобщения” чрез морската хидрографска служба поема грижите за фаровете. Министерството на отбраната заедно с пристанищните власти от 1949 г. се грижат за тези важни съоръжения. След години Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата, а по-късно Морска администрация се грижат за тях. Съоръженията са условно 26 на брой и от север на юг са:

На около шест мили от северната ни граница, близо до село Крапец, на 29,5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец. Желязната решетъчна конструкция на бели и черни хоризонтални ивици, висока 15,5 м, е поставена в точка с координати 43°38’ с.ш. и 28°35’ и.д. през 1967 г. От 1981 г. до 2002 г., знакът е светещ, оптиката е ЭМ-АМ-500, а характеристиката - бяла проблясваща светлина с периодичност 5 с. През 2002 г. знакът отново е трансформиран в “Не светещ навигационе знак”.

Фарът на нос Шабла, близо до град Шабла е най-старото навигационно съоръжение по Българското Черноморие. Високата 32-метрова осмоъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг “Добруджа” и плитчините между нос Шабла и село Тюленово, на 43° 32’ с.ш. и 28°36’ и.д. Бялата светлина просветва 3 пъти на всеки 25 секунди и е видима на разстояние от 17 морски мили.

Още от древността един от основните мореплавателни пътища в Черно море е от устието на река Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата. Освен това той е най-изпъкналата част от брега по този път, а близо до него има подводен риф, скали и плитчини. В този район и до днес сравнително често стават корабокрушения с малки плавателни съдове. Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха. Според описание на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел фон Броняр през 1786 г., Шабленският фар е построен между 1756 г. (когато според Пейсонел тук още няма фар) и 1786 г. (когато според фон Броняр фарът вече се е издигал на днешното си място. Кулата, която по време на Кримската война, многократно е събаряна и градена наново, е възстановена по проект на френски инженер. Същата година 1856 светва и фарът. 150-годишнината от откриването на Шабленския фар са отбелязани през август 2006 година със специален ритуал на Военноморските сили, откриване и освещаване на обновеният фар.

Навигационен знак Камен бряг, разположен до село Камен бряг. Построен през 1967 г. и представлява ажурна конструкция с щитове, боядисани с бели и черни хоризонтални ивици. Географски координати: 43°28’ с.ш. и 28°34’ и.д., надморски височина: 52 м.

Светлинната навигация на нос Калиакра се споменава в турски източници още през XVIII век. При земетресението през 1901 г. се пропукал фарът и се е явила необходимост да се изгради нов. При постройката му са били извадени от крепостните стени много дялани камъни и употребени за постройката на фара. Новата бяла кръгла кула, иззидана от камък, била висока 9,7 м и бялата светлина с периодичност 5 с проблясвала от 67,6 м надморска височина в точка с координати 43°22’ с.ш. и 28°28’. През 1926 г. са построени жилищните помещения, а от 1927 г. на Калиакра има радиофар. През 1955 г. край фара е поставен наутофон. В мъгла сирената издава звуков сигнал на всеки 30 секунди, който представлява морзовият знак „К”.

През 1947 г., е поставен първият светлинен сигнал на пристана край град Каварна. Днешното фарово съоръжение в основанието на каварненския пристан (43°25’ с.ш. и 28°21’ и.д.) е поставено през 1955 г. То представлява бяла, метална, решетъчна кула с черна основа, на която е монтирана кръгова оптика М-300. Тя излъчва бяла затъмняваща се светлина с периодичност 5 секунди (светлина — 2,5 с и затъмнение — 2,5 с). През 1956 г. на края на пристана върху черен метален стълб била издигната постоянна червена светлина, но по-късно (през 1978 г.) това съоръжение било премахнато.

Намира се на възвишение близо до град Балчик, географски координати: 43°24’ с.ш. и 28°11’ и.д., надморска височина: 202 м. Представлява ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни хоризонтални ивици. Понастоящем е не светещ от 2000 г.

Балчишка навигационна светлина е първото фарово съоръжение и най-вероятно е поставено през 1945-1946 г. Днес на края на вълнолома на пристанище Балчик (43°24’ с.ш. и 28°10’ и.д.) се издига метална конструкция с височина 10 м. Оттук проблясва червена светлина с периодичност 5,5 с (проблясък - 2,5 с и тъмнина - 3 с).

Фарът до село Кранево е построен на 5,5 кабелта SSW от носа (43°19’ с.ш. и 28°04’ и.д.), като светлинният източник е на 94,3 м надморска височина. Строителството започва през 1959 г., а оптиката ЭМВ-930 е доставена на следващата година. През 1961 г. от високата 14,8 м кула започва да се излъчва бяла групово проблясваща светлина с периодичност 30,6 с, видима на 180° и на далечина 25 мили.

Фарът при н.Емине е може би най-красивият от българските черноморски фарове.Разположен е на едноименния нос,в пряка близост до с.Емона.Достъпен е по черен път до к.к. Елените или по асфалтов път до Обзор. Понастоящем се ремонтира. Намира се в границите на военна база и достъпът до самия него е ограничен.

На най-големия черноморски остров Св. Иван, намиращ се на една миля северно от Созопол, се намира фар, строен от френска фирма през 1883 г. През 1911 г. на острова е построена железобетонна кула, чийто фар от надморска височина 43,6 м се вижда от 18 мили разстояние. През 1972 г. е монтирана чехословашка оптика на фаровия автомат.

Най-ранни сведения за фар на Маслен нос се откриват от 1863 г.и той вероятно е представлявал метален стълб с червен фенер. През 1930 г. чуждестранна фирма построява фар, който работи и до днес върху кръгла каменна кула с обща височина 7,5 м . Сегашният фар е с оптика М-500. Надморската височина е 37,5 м и се вижда от повече от 20 мили.

През 1929 г. на южната страна на залива върху скалисти островчета била издигната каменна кубична основа висока 2,5 м, а върху нея била издигната цилиндрична кула висока 4,8 м. Върху тях била поставена железобетонна кула висока 2 м и най-отгоре метална призма висока 3 м. Така с обща височина около 12 м до 1936 г. фарът работел с маслен газ и със светлина от пламък показвал опасното крайбрежие. Той бил електрифициран през 1955 г. и неговата проблясваща червена светлина се вижда от над 4 мили разстояние. Оптиката, която е монтирана е М-300.

Ахтополският фар е изграден в северната част на залива при самия му вход. На скала, върху която е построена квадратна основа висока 3,5 м е издигната кръгла каменна кула с височина 4,8 м. Над нея била изградена железобетонна кула висока 2м, на която била поставена метална призма висока 3 м. Тази конструкция заработила през юли 1932 г. След години се наложило да се увеличи височината на 14,8 м заради силното влияние на морските вълни и вятъра. Светлината на фара се вижда от разстояние над 5 мили.

Днес съдбата на тези важни за корабоплаването съоръжения е незавидна. Държавата трудно отделя средства за тях. Днес това е особено важно защото от 2007 г. Черноморското крайбрежие е източната граница на Европейския съюз и отговорността не е вече само наша, а на целия ЕС. Въпреки това сигналите към европейските ни партньори трябва да отправи българската държава и да търси помощ и подкрепа.

Още красиви морски фарове: