Обитава бистрите води на кораловите рифове в Тихи и Индийски океан.
Среща се обикновено в плитките крайбрежни води, като лежи свободно върху връхната част на черупката.

Едно от най-дълголетните безгръбначни животни - живее над 100 години.
Диаметърът на черупката достига до 1.5 м и тегло от 250 кг /до 500 кг понякога/, а само месестото й тяло надвишава 25 кг.

Когато черупката е полуотворена, се вижда красиво обагрен край на мантията в синкав или зеленикав цвят. При силен отлив понякога част от черупката остава навън от водата. Тогава се виждат малки фонтани, с помощта на които животното изхвърля излишната вода и несмелените частици от храната през отвора на мантията.

Това голямо животно се храни с дребни едноклетъчни водорасли и микроорганизми. Тридакната е филтратор, както всички останали миди, т.е. поема нипрекъснато вода, която използва за набавяне на необходимия за дишане кислород и храна.

Тази мида обаче има и допълнително продоволствие. Във вътрешните й тъкани, особено в мантията, се развиват огромни количества от микроскопичното водорасло зооксантела /Zooxanthellae/. Този вид малки водорасли могат да живеят единствено в клетките на други животни. В телата на гигантските миди се намират милиони от тези същества. Така водораслите откриват удобно място за подслон и защита от враговете си. Освен това, мидите осигуряват и всички необходими на Zooxanthellae вещества, като въглероден двуокис, азот и фосфор. Голяма част от произведените от Zooxanthellae вещества пък се използват от гигантските миди като храна. Чрез тази симбиоза тридакната си набавя допълнително органично вещество.

Тридакната е едно от най-опасните животни, които населяват крайбрежните води на тропическите морета. Мускулите, които управляват черупката имат диаметър около 15 см и притежават изключителна сила. Ако в получената цепнатина между полуотворените й черупки, която понякога достига до 30 см, попадне кракът на човек и мидата успее да затвори черупката си, кракът се оказва под такъв натиск, че е невъзможно да бъде изваден без чужда помощ. От такъв капан човек може да се спаси много трудно.

Такива нещастни случаи обаче са много редки, тъй като туземците и плувците са особено внимателни в районите, където се среща тридакната. Особено опасни са тези екзепляри, чиито черупки са обрасли с водорасли, което ги прани незабележими за плувците. Говори се, че ако човек стъпи между черупките на някоя тридакна по време на отлив, на таква дълбочина, че водата да стига до гърдите му ,то напълно е възможно тя да го държи дотогава, докато приливът не го удави.

В Нова Каледония тези миди се срещат често. Ловят ги по много прост начин. В отворената черупка спускат края на въженце, завйрзано на възел. Щом връвта докосне нежното месо, черупката се затваря и ловеца изтегля плячката на брега.

Тридакните понякога дават бисери с големина на топка за пинг-понг.
Най -голямата срещана до сега перла, намерена в такава мида тежи 7 кг, дълга е 23 см, широка - 14 см и висока 15 см.

Тази мида се лови главно за месо. То не е приоритет в кухнята на европейците, но туземците го консумират с удоволствие. На някои от безводните острови край големия бариерен риф местното население е използвало черупките на тридакната за събиране и съхранение на дъждовна вода. От здравата черупка на тези миди били изработвани остриета на брадви и други сечива.