Малкото на синия кит пие по 230 литра мляко на ден, кашалотът притежава най-тежкия мозък: ново изследване на видовете предлага интересни и странни факти.

Знаете ли, че със своите 8 кг мозъкът на кашалота е най-тежък в света на животните? Или че повечето видове клюномуцунести китове не са били наблюдавани живи? Тази информация се предоставя от „Whale and Dolphin Conservation Society“ (WDCS) в тяхната онлайн страница,

“Справочник на видовете” от WDCS съдържа информация за всички 85 познати вида китове и делфини. Справочникът информира за биологията, взаимоотношенията и разпространението на животните, но също така и за различните опасности, на които китовете са подложени, и за това колко застрашени са различните видове.

Белугата или Белият кит се среща само в арктическите водни басейни. Със своята бяла кожа той лесно се забелязва в тъмнината на океана. От друга страна той може лесно да се слее с белотата на ледените блокове и пенестите гребени на вълните. Този вид е застрашен предимно от замърсяването на моретата. Китовете в залива на Сейнт Лоренц, Канада усвояват толкова голямо количество отровни вещества, че изхвърлените от океана трупове се считат и третират като опасни отпадъци.

Синият кит е най-голямото животно, живяло някога на земята. Със своите почти 30 метра той е дълъг колкото три двуетажни автобуса, паркирани един зад друг, и тежи до 20 тона. Само езикът му тежи 4 тона и върху него може да бъде разположено цяло футболно игрище.

Финвалите са вторите по големина морски бозайници. Ултразвуковите му звуци са със 188 децибела по-силни от тези на един джъмбо-джет. Въпреки това човек на може да ги чуе в този честотен обхват. Китовете от вида обае ги разпознават но повече от сто километра.

Делфини има не само в моретата, те се срещат и в някои реки като например Гангският речен делфин, който обитава водите на река Ганг. Сред местните индийци той е познат и с името “сузу”. Представителите на този вид търсят храна ровейки в тинята на брега.

Гренландският кит спада към групата на беззъбите китове. Роговите им пластини, които играят ролята на зъби, могат да достигнат до 5 метра дължина. С тях те филтрират планктон, малки раци и други дребни животни от водата. Те са на второ място сред най-застрашените видове китове след Синия кит и са на път да влязат в Червената книга. Днес 4 от 5 Гренадски вида са застрашени от бракониерство.

Нарвалите разполагат с единствен по рода си отличителен белег – от два до три метра дълъг рог, който всъщност представлява резец, растящ през горната устна. Нрвалите използват рога си предимно в боеве за надмощие, както и като белег, по който разпознават себеподобните си. В миналото роговете им са били продавани в Европа като рогове на митичните еднорози.

Косатките могат да развиват скорост от до 60 км/ч. За това те са най-бързите животни в океана. Те се хранят с риби, морски птици и тюлени, които могат да бъдат дори и по-големи от тях самите. Те са толкова умни, че преди лов обсъждат помежду си нападателната си стратегия.

Той е световен шампион по гмуркане: кашалотът достига до 3000 метра дълбочина, гмуркайки се да търси храна. Там той се спуска на лов за големи сепии.

Делфините Токуши обитават водите на Амазонка. Те живеят на малки групи. Този вид впечатлява с акробатичните си способности – непрекъснато скачат над водата като пляскат с опашки и гръдни перки.

Редом с Токуши в Амазонка живеят и делфините Бото. В някои региони се вярва, че мъжките делфини от този вид отвличат от брега жени, за да живеят с тях във водните дълбини.

Освен любителите на китове и делфини чрез своето онлайн предложение WDCS иска да достигне преди всичко до ученици и студенти, но също така и до журналисти и отговорност-носещи лица от политиката и стопанството. “Искаме да разкажем за живота на китовете и опасността, на която са изложени, на възможно най-голям брой хор.”, обяснява Лаура Дьоринг от WDCS. Справочникът е добър източник на информация и за любителите на водни спортове и туристите, които влизат в пряк контакт с китовете.

Сътрудниците на защитната организация са събирали информация в продължение на месеци. Те се позовават на признати научни източници като Червената книга на защитените видове на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси. Въпреки обема си “Справочник на видовете” запълва много от дупките в науката, което показва и ниското равнище на изследванията. ” Справочникът е едно живо средство за информация, което непрекъснато се актуализира непрекъснато, но спрямо нивото на науката и изследванията”, казва Дьоринг. По тази причина липсва снимков материал за 15 от видовете, преди всичко това за най-слабо изследваните видове Сини китове.

Организацията приканя за помощ в доразвиването на справочника. “Ще се радваме на всяка помощ да запълним празнотите в науката”, Казва Николас Ентруп. Който желае да се включи може да изпраша видео и снимки на китове и делфини на адрес „kontakt@wdcs.org“.

WDCS е най-голямата организация, която се занимава със опазване на китове и делфини. От 1987 тя се противопоставя на лова, както и на замърсяването и разрушаването на обитанията на водните бозайници. Тя подкрепя инциативи за защита на животни по целия свят