Никополис Ад Иструм –

Българският Рим

Някогашното могъщество на Никополис Ад Иструм днес е някак позабравено и дори непознато. Наричан „Българският Рим“, Никополис Ад Иструм сякаш лежи в сянката на хълма Царевец и само древните камъни напомнят за съществуването му.

 

Буквално, името Никополис Ад Иструм, в превод от гръцки, означава „Град на победата към Дунав“. Но според историците истинското му име е „Улпиев Град на победата“ по името на своя основател император Марк Улпий Траян, който така отбелязва победата си над траките. Макар и създаден от римляни, Никополис Ад Иструм притежава всички основни характеристики на един гръцки град – официалният език бил гръцкият, начело на градското управление стоял съвет на архонтите, имало градски съвет и народно събрание, всички значими мероприятия и решения се случвали на агората (градския площад), а специална колегия от жреци се грижела за честването на култа към императора и към божествата (не само главните гръцки и римски богове, но и езически).

За своето близо 6-вековно съществуване, Никополис Ад Иструм успява да си спечели името на богат и добре устроен римски град, превърнал се в администрaтивен център на територията по поречието на река Росица (приток на Янтра) и представляващ една синкретична цялост от бит, култура и нравственост. Днес останките му продължават да будят възхищение у всеки, който си спомни, че само на няколко километра от Велико Търново се намира едно също толкова историческо място, колкото е старопрестолната столица – Никополис Ад Иструм. И ако все още не сте имали възможност да посетите Вечния град в Италия, то разходката ви до Българския Рим със сигурност ще компенсира това. Убедете се сами!

Разположение

Останките от древния римски град Никополис Ад Иструм се намират на 20 км от старопрестолния град Велико Търново, на брега на река Росица (която е приток на Янтра) и на 3 км от село Никюп, по пътя за Русе. От руйните, пръснати върху площ от около 23 хектара в средната Дунавска равнина, се разкрива величествена панорамна гледка към хълма Царевец.

Условно Никополис Ад Иструм се поделя на две укрепени части  - северна (по-обширна) и югоизточна, организирани по т.нар Хиподамова система (всички улици се пресичат под прав ъгъл като са успоредни на двете главни – Кардо максимус и Декуманус максимус). Обхващащ множество богати села, имения и пазари, градът е бил построен на важния провинциален път Одесос – Марцианопол – Мелта (днешен Ловеч).    


История

Римският император Марк Улпий Траян (същият, който издига Траяновата колона в Рим) основава  Никополис Ад Иструм през 102 г. пр. Хр, за да ознаменува победата си над тракийското племе Даки. При император Траян римляните за първи път стъпват на Балканския полуостров, завземат територията на траките и я превръщат в провинция Дакия.

Организиран по модел на градовете в Мала Азия и заемащ изключително благоприятно географско положение, Никополис Ад Иструм се радва на буен разцвет, който достига най-голямата си мощ при управлението на династията на Северите (II – III в.). Доказателство за това са изсечените около 900 типа бронзови монети. Могъществото на града продължава и при управлението на римските императори Константин Велики (306 – 337 г.) и Юстиниан I (527 – 565 г.) чак до инвазията на аварите през в началото на VII в.

Никополис Ад Иструм е обект на проучване от началото на XX в. Тази година се очаква българо-британска археологическа експедиция да направи нови проучвания на района, който е свободно отворен за посетители.

Композиция на Никополис Ад Иструм  

Като всеки древен град, Никополис Ад Иструм бил защитен от масивна укрепителна система, която обикаля града в правоъгълна форма. Те обаче били построени едва през 172 г. след разрушителното нампадение на варварското племе костобоки. На всяка от четирите страни (с височина 8 – 12 м.) имало по една порта (западната се смята за главна), както и множество по-малки врати (потерни), наблюдателни кули и стълби. Извън огражденията на крепостните стени се намирали жилищата на градската аристокрация и гробището, а на 150 м. от тях – специална водоснабдителна система (акведукт), от която населението черпело вода.

В пределите на крепостните стени се разполагали основните административни и обществени сгради – Одеонът (малък театър, където се изнасяли рецитали с музикален съпровод, играели се трагедии и се изнасяли концерти на градския хор), Градският съвет (Булевтерионът), Централният градски площад (Агора) с пищна колонада, Обществената баня, главните улици, канализацията и други градоустройствени елементи (тоалетни, два кладенеца, фонтани и чешми).

Безспорно най-важно значение имал Градският площад, намиращ се в центъра на Никополис Ад Иструм, заобиколен от внушителни 10-метрови варовикови колони. За първи път на територията на България, тук са открити колони със сърцевидно сечение. Отново тук са намерени и множество статуи, една от които (Ерос на Парксител) е част от колекцията на Националния исторически музей. Смята се също, че през II – III в. преселници от Мала Азия пренесли в Никополис Ад Иструм култа към богинята Кибела (покровителка на Земята). Свидетелство за това е намерената при разкопки в края на миналия век мраморна стая в обществена сграда на площада.

В четирите части на площада се намирали важни обществени институции – в северната била градската базилика (на фасадата имало едноредов надпис на гръцки език), където търговците провеждали деловите си разговори при лошо време, в южната, освен пазарът се намирал и покритият Одеон за около 400 души, в западната били административните и обществените здания, а в източната – другата част на пазара.

Улиците на Никополис Ад Иструм били с настилка от масивни каменни блокове, ориентирани в четирите посоки на света (Кардо максимус в посоека север – юг и Декуманус максимус в посока изток – запад) и с тротоари. 4 улици заграждали един квартал, а изчислението за местоположението на сградите се правело изключително прецизно (макар и ориентирани според слънцето, защото древните не познавали компаса) и по предварителен изготвен план. Тъй като канализацията и хигиената били сред приоритетите на жителите, под улиците била изградена отводнителна система с множество шахти.

Културното значение на Никополис Ад Иструм

Никополис Ад Иструм свидетелства за един от най-могъщите периоди от управлението на римляните. От всички направени досега открития може да се заключи, че жителите и управата на града са били духовно извисени хора, почитащи традицията, културата и законите. Изселени насилствено от родните си места (предимно от Никея и Никомидия), с разнороден етнически произход, религия и обичаи, те съумяват да изградят един свят на толерантност и търпимост не само към Другия, но и към наложения модел на управление.


Пренесли със себе си извисената елинистична култура, жителите на Никополис Ад Иструм заедно и неуморно се трудят да превърнат града си в проспериращ и богат занаятчийски, животновъден и земеделски район, използвайки не само богатствата на територията, но и собствените си умения. Прекрасни произведения на изкуството, надписи, керамика, религиозни и културни мероприятия, мраморни статуи, обществена архитектура – всичко е белязано от тяхното желание Никополис Ад Иструм да остане вечен във времето. И затова днес с право може да бъде наречен Българският Рим.