Рибарица –
 
светът на дивата природа

Да отидете в Тетевен и да не посетите Рибарица е все едно да отидете в Рим и да не видите Папата. Рибарица е глътката чист въздух, която си поемате поне веднъж годишно. Рибарица е вашата връзка с дивата природа и вашата истинска разтуха.

 

Първото нещо, което ще ви впечатли в село Рибарица, е изобилието от зеленина, която обгражда кокетните къщички и се разстила по полегатите склонове на Балкана. Всички знаем колко красива е родната природа, но не всички го осъзнаваме, докато не влезем в пряка връзка с нея. А Рибарица ви дава точно това. Без значени дали сте се отбили случайно, или пък сте дошли в тетевенския край целенасочено, не бързайте да си тръгвате. Подобно на старо вино, което трябва да се пие на малки глътки, за да се усети вкусът му, така и Рибарица трябва да се опознава стъпка по стъпка. И не, тук не става дума само за територията, населена с жители, а и за онази, дивата околност, която ще накара всичките ви сетива да тръпнат от наслада – насладата, че сте открили (или по-скоро преоткрили) най-голямото земно богатство – природата.

А начините за това са много. От Рибарица, по удобни туристически маршрути, можете най-бързо да стигнете до планинските хижи „Георги Бенковски“, „Ехо“ и „Вежен“, можете да хвърлите въдицата в някой от многобройните водоеми, които са привличали и римляните дори, можете да си устроите фотосафари с горски пикник или пък пешеходна разходка с опитен планински водач. Рибарица наистина ще накара сърцето ви да затупти с нов и по-жив ритъм. Просто оставете на инстинкта да ви води и позволете на дивото у вас да излезе на свобода.

Разположение

Село Рибарица се намира в Северна България, в подножието на Стара планина, по поречието на река Бели Вит и нейните притоци. Именно тази переста водна мрежа, наподобяваща рибена кост, е донесла и името на селото – Рибарица. То отстои на 12 км югоизточно от китния балкански град Тетевен , на 75 км югозападно от областния град Ловеч и на около 140 км североизточно от столицата София.

В околностите на Рибарица се намират едни от най-красивите природни резервати в България , чиято зеленина през топлите месеци предизвиква чувство за блаженство и разтуха у всички посетители на местността, а през зимата се превръщат в същинска зимна приказка.


История

Красотата, тишината и спокойствието в тази част на Балкана са привличали вниманието на древните цивилизации още преди 7 000 г. Освен траките и римляните, които са минали от тук, Рибарица е съществувала като селище и по време на Второто българско царство. А една местна легенда говори, че лечебните сили на природата са вдигнали на крака неличимо болната дъщеря на Иван Асен II – Тамара, която по препоръките на местен лечител беряла билки от поляната над Рибарица (която днес е част от центъра на селото).

Обособяването на Рибарица като село и официалното му обявяване за такова, става около 40 години след Освобождението на България. Малко по-рано, започва строежът и на първите вили в областта – на директора на тетевенската банка Марин Ничев (през 1906), на проф. Жеко Спиридонов, на фамилиите Дейкови и Балабанови и на Владимир Вазов (през 1911 г.). През 1919 г. Рибарица вече започва да се възприема като туристически обект, а през 1963 г. е обявена за планински климатичен курорт. През март 2007 г. обезлюдените села Горуньово и Брезово стават част от територията на Рибарица.   

Забележителности

Заради близостта с Тетевен, много от неговите природни забележителности са и едни от най-привлекателните туристически обекти на село Рибарица. Националният парк „Централен Балкан“ заедно с деветте си биосферни резервати (сред които „Царичина“, „Боатин“ и „Козя стена“), защитената местност „Черният рът“ (където битуват всевъзможни редки и полулярни видове птици) и безброй многото еко пътеки, подходящи както за разходка, така и за велопреходи, са само една част от съкровищата в околностите на село Рибарица.


Едно място обаче си заслужава по-специално внимание. То се намира само на 3 км от село Рибарица в историческата местност Костина и е известно с името „Кървавото кладенче“. Или с други думи – лобното място на великия български революционер Георги Бенковски. Именно тук, след предателството на пастира дядо Въльо, на 15 май 1876 година му е устроена засада от 16 турски заптиета. Те го убиват и обезглавяват на мостчето над река Костина, построено специално за тази нощ, а след това умиват главата му в близкото кладенче и я понасят триумфиално – първо към Ботевград, а след това към София. Дали от разкаяние, дали от фалшива самоосъзнатост, десет години по-късно самият Въльо  обозначава лобното място на Бенковски със собственоръчно направен дървен кръст. Малко по-късно и Захари Стоянов напомня за трагичната гибел на революционера, издълбавайки инициалите му върху голям бук. Днес на мястото се издига паметник, открит на 25 май 1908 г. и построен от благотворителен комитет “Г. Бенковски”. Освен това, ежегодно на тази дата се провежда възстановка на събитията.

На 2 км от центъра на село Рибарица се намира друг културно – исторически обект - „Римският мост“ над река Костина. Носещ името на епохата, през която е бил построен, мостът все още пази красивата си архитектура и е една от емблематичните старини за района.

При посещението ви в Рибарица всичко ще ви нашепва за почивка и разходка. Още на входа на селото ще разберете, че вече сте достигнали крайната си цел. Там, на една скала в дясно от пътя, ви чака бронзовото Рибарче – символът на Рибарица. Няма да успеете да устоите на изкушението да разберете нещо повече за все още живите местни традиции. Ще можете да опитате от прочутата домашно сварена рибаришка сливова ракия, да опитате от вкусните сладка от горски плодове и балканското сламурено сирене (отново домашно приготвени) и да видите направата на изделия от дърво и вълна.


Пръснатите из горите вили, хотелчета и къщи за гости пък ще ви приласкават с гостоприемството и уюта си. Някои са построени в типичния възрожденски стил, други са с модерна разчупена архитектура, а трети са просто реновирани в името на вашето удобство. Не се изненадвайте, ако ненадейно в двора на мястото, където сте отседнали, видите свободно да се разхожда някой див обитател – сърните, елените и дори глиганите са често срещани по тези места. Те, както и местните жители ви очакват с нетърпение.