Кактусите са най-разпространени в САЩ. Те са отглеждани, за да пазят реколтата от нападащите я животни. Появяват се още по времето на ацтеките. Те са започнали стопанската експлоатация на кактусите.
Северноамериканските индианци са използвали алкалоидните вещества на някои видове за религиозни церемонии. Древните култури на Перу боготворели земеделието и често изобразявали кактус в изкуството си.
Има два вида кактуси. Едните виреят във влажните тропически гори. Другите обитават пустинните, песъчливи и сухи зони.
Семейство: Кактусови (Cactaceae)
Родина: САЩ и Мексико
Светлина: Колкото може повече.
Размножаване: През топлите месеци, чрез част от стъблото или семена. Отрязаните части се оставят да изсъхнат за 3-4 дни. След това се засаждат в почвата и се поливат, за да прилепне пясъкът.
Почва: Песъчлива.
Поливане: През топлите месеци – веднъж на 20 дни. През зимата е най-добре да не се поливат изобщо.
Грижи: Много проветрение и много светлина. Преди да добавите новото си растение към останалите от колекцията, отделете го през първите две седмици под карантина. Така ще се установи евентуалното наличие на вредители и ще може да предпазите цветята си от тях. Вредителите се размножават бързо и са много опасни, за това карантината не е за пренебрегване.
Ако сте избрали размножаване със семена, има някои важни неща, с които трябва да се съобразите. Двата най-лесни начина на засяване са в почва и в пясък. Не е никакъв проблем, ако почвата е бедна на органични вещества, защото самите семена съдържат такива. А и в такава почва е много по-малко вероятно да се развият плесени, болестотворни бактерии и гъби. Почва със съдържание на пясък до 50% е подходяща за основа. Тя се обработва предварително във фурна.
Посевите се отглеждат в недълбок съд. Няма да е зле, ако съдът е изработен от топлоизолационен материал, за да предпазва корените от резки температурни промени. В дъното на съда направете няколко дупки за дренаж. Първо насипете дребен чакъл, около един сантиметър. След това сложете около два сантиметра от почвената смес.
Преди посяването дезинфекцирайте семената с тези разтвори: меден сулфат 0,01-0,02% (за 12 часа), хинозол 0,1% (за 2 часа), водороден пероксид 4% (за 5-10 минути). Когато семената са готови за посяване, разпръснете ги по повърхността на почвата. Почвата трябва да е влажна. Покрийте посева със стъкло и го сложете на светло и топло място. През деня поддържайте температура от 26-30 градуса, а вечер – 20-22 градуса.
Вредители: Паякообразен акар, коренова и власеста щитоносна въшка, мухи сциариди и трипси, брашнен червей. По-рядко се срещат листните въшки, кактусова щитоносна въшка и нематоди.
Някои интересни видове кактуси
Мамилария (Mammillaria)
Тези кактуси са разпространени в Централна и Южна Америка и Мексико. Формата им е кълбовидна или продълговата, с разклонени или единични стъбла. Цветовете им цъфтят постоянно през лятото, подредени като венче. През зимата се държат при температура от осем до десет градуса. Добре е да се пазят от пряка слънчева светлина, въпреки, че са светлолюбиви. Поливат се, когато им изсъхне почвата.
Има много видове кактуси Мамилария, но един от най-интересните видове е "мозъчния" кактус или Mammillaria elongata "Crest". Стъблата на този кактус израстват невероятно криви и много наподобяват гънките на човешкия мозък.
Астрофитум (Astrophytum)
Този вид кактуси се нарича още Звезден кактус. Причината е, че повечето кактуси от вида са с кълбовидна форма, наподобяваща звезда. Цветовете им са жълти на цвят, във формата на фуния. Някои видове имат големи бодли, а при други те липсват. Повърхността на кактусите е покрита с малки бели капчици. Чрез тях растенията поглъщат влага от въздуха. Предпочитат ниска влажност на въздуха. През зимата се държат на температура около 12 градуса и не се поливат. През лятото обичат много пряка слънчева светлина и поливане от време на време. Тези кактуси са разпространени в Тексас и Мексико.
Frailea
Този вид кактуси са интересни с начина си на оплождане. Цветната пъпка не се разтваря, а се самоопрашва и се опложда. Този вид оплождане се нарича клеистогамия.
Frailea Castanea е един от най-забележителните кактуси на този вид. Разпространен е от южните части на Бразилия до северните на Уругвай. Името на вида идва от латинската дума "castanea" – "кестен". Името се отнася до тъмния червеникаво-кафяв цвят на растението. Формата му е дисковидна, като сплескан глобус.
Стъблото му е миниатюрно, понякога едно единствено в саксия, като диаметърът му не надвишава 4-5 сантиметра. По него има разположени 8-15 вертикални ребра. Цветът е шоколадов или тъмен червено-зелен. Бодлите са 3-15 на брой, мънички, къси, черни, най-често извити надолу. Цветът е жълт, понякога по-голям от самото стъбло.
Плодът се отделя лесно, има околоплодна мембрана, която е чуплива и лесно пуска семената. Кактусът обича пряка слънчева светлина. Ако го оставите на сянка, ще расте по-бързо, но няма да е със сплескана форма и тъмен цвят.
Днес кактусите се използват като хранителни продукти – хората използват техните плодове и правят конфитюри. Освен това тези растения са "дом" за вид насекоми, от които се извлича червено багрилно вещество. Това вещество се използва при приготвянето на кампари и на висококачествени червила. Някои видове кактуси се използват и във фармацията. А мъртвите стъбла на кактусите в северна Африка успешно намират приложение при изработването на дървени конструкции.
