Великденският остров е забележително късче от сушата... на края на света. Всичко, което е свързано с това място, е обвито в дълбока тайна: гигантски статуи; невидими сили, които плашат и привличат; магнетизъм, движещ колите против гравитацията.
Своето необичайно име този остров получава неслучайно. Съществуват редица версии, но първите потвърдени сведения показват, че холандският мореплавател Джейкъб Рогевин е доплавал до острова с три кораба навръх Великден и в чест на християнския празник го нарекъл Великденски.
Островът е разположен в източните части на Тихия океан. Има форма на триъгълник със страни 16, 18 и 24 км. Островът има вулканичен произход. На него има 70 кратера на изгаснали вулкани, като най-големият е разположен в ъгъла на "триъгълника". В центъра на острова е пустиня. Площта на острова е 165,5 кв. км. Най-високата точка е Маунта Теревака - висока 539 м над морското равнище, останалите 3000 м са скрити под водата.
Великденският остров се смята за най-отдалечения остров: до бреговете на Чили има 3500 км, а до най-близкия остров - над 2000 км. На острова няма нито едно дърво, той е покрит с рядка трева. Няма нито реки, нито ручеи, дъждовната вода се влива в три неголеми езера, образувани в кратера на вулкан.
Той е разположен в субтропиците, затова курортният сезон продължава практически цяла година. Средната температура е +21°С, а най-топлият месец е февруари. Дъждовен период няма.
В момента населението на острова се състои от около 2000 човека. Сред местните жители има представители на три раси: чернокожи, червенокожи и бели хора. Характеристиката на типичния великденец e висок, едър, много от тях имат татуировки, обичат да пушат и пият. Много усмихнати, нямат нищо против да пококетничат и поласкаят околните, говорят рапануи, английски и испански.
Откъде идват първите обитатели на острова, е една от загадките. Преданията говорят за тайнствената земя Хива, прародина на островитяните, останала в океана. По други фантастични версии - остро-витяните са представители на много развит народ, който е дошъл на острова, за да се спаси от природни катаклизми.
В днешно време основен вид работа на местното население е риболов и овцевъдство.
Много островитяни посвещават своето време на изследвания на местната енергетика или духовни сили, изучават статуите и даже самия остров. Може би затова много от чужденците, които идват на острова, намират на него душевен покой, енергия и такова щастие, което никога по-рано не са изпитвали.
Единственият населен пункт на острова е град Ханга-Роа. Там е построен съвременен хотел, има интернет център, национална телевизия, самолетен транспорт.
ЗАГАДКИТЕ НА ОСТРОВA
В миналото островът е бил покрит с богати тропически гори. След това те са изсечени от островитяните за строеж на къщите, за огрев, за да пренасят и издигат каменните статуи. Неплодородието подложило на изпитание местното население. Разразили се битки между родовете за оскъдните средства за препитание. Вярва се дори, че победителите изяждали жертвите си, за да придобият сила. Свидетелство за това са костите, открити на острова. Канибализмът на жителите може да има и ритуално значение. Една от пещерите се нарича "Пещерата, където се ядат хора". В нея има изображения на духове, които приличат на летящи птици. Културата на островитяните започнала да загива. Островът им се превърнал в кланица. Селата им били опустошени.
Една от загадките на острова, която не дава покой на няколко поколения пътешественици и изследователи, остават съвършените каменни статуи - моаи. Тези камъни са с най-различни размери - от 3 до 21 м. Някои от тях тежат от 10 до 20 тона, но има и великани от 40 до 90 тона. С тези каменни статуи започва славата на острова. Съвършено непонятно е как те могат да се появят на такъв закътан в океана остров с оскъдна растителност и "диво" население. Статуите имат необичайно странен вид - много голяма глава с издадена брада, с дълги уши и без крака. При някои на главите са поставени "шапки" от червен камък. С ръбато лице, заострен нос, тънки устни, лека гримаса на насмешка и презрение, високо чело - кои са те!? На някои статуи е изобразена татуировка и огърлици. Лицето на един от каменните гиганти е покрито с дупчици. Може би в древните времена мъдреците, които са живели на острова и са изучавали движението на небесните тела, са татуирали на лицето карта на звездното небе. Очите на статуите гледат в небето. В стари времена островитяните били убедени, че моаи охранявали техните земи и самите тях от зли духове. Известно е, че скулптурите са правени от вулканична лава на един от краищата на острова, а след това са пренасяни по три главни пътеки към мястото на церемонията "аху", намиращо се на бреговата линия. Повечето от статуите лежат недовършени, някои са застинали в кратера на вулкана Раню Рараку. Защо ли хората, които са изработили тези скулптури, са прекратили своята работа? Всичко е по местата им, все едно че хората са оставили внезапно работата си и никога вече не са се върнали към нея.
Още една загадка е, че изследванията показват, че за тези години неголямото население на острова не може да изработи, пренесе и установи даже половината от статуите. На острова са намерени древни табелки с издълбана писменост. По-голямата част от нея е изобразявала времето на покоряването на острова от европейците. Те са четели от ляво на дясно и след това от дясно на ляво. Никой не е успял да ги разшифрова. В началото на 1996 г. е обявено, че четири дъсчици са разшифровани. Любопитно е, че в езика на островитяните има дума, означаваща бавно придвижване без помощта на крака. Левитация ли е? Не са ли използвали този фантастичен способ при транспортиране и установяване на моаи?
И още една загадка. На старата карта около Великденския остров са изобразени други територии. Устните предания разказват за бавно потъващи земи под водата.
Други легенди разказват за катастрофа: за огнена лава, пусната от бог Увок, погълнала земите.
До Великденски остров може да се отиде по два начина:
1. С туристическа яхта или индивидуално с яхта.
2. Със самолет на авиокомпания Лан - Чили - Сантяго - Таити за около 5 часа.
Ежегодно островът се посещава от над 20 000 туристи. На него има великолепен плаж. Пясъкът е с розов цвят. Водата в океана е 25-27 °С.
Посетителите може да се установят в отделни къщички или в комфортни хотели. С първата крачка на острова човек се убеждава, че статуите се явяват като знакови елементи на островния живот. Те наброяват над 1000 и основният туристически маршрут е организиран така, че туристите да могат да видят и разгледат всички оцелели моаи и аху.
Може да се запознаете с острова, съпроводени от екскурзовод или да си вземете джип. И така, ако ви се иска да отдъхнете и се отделите от ежедневието, незабавно излезте в отпуск, почувствайте се като първооткриватели и преоткрийте Великденския остров - мъничък остров на края на света, изгубен в океана, най-крайното и бяло петънце на нашата планета.
