Халщат – културно наследство и мистична красота

Халщат е едно съвсем малко австрийско градче, разположено на брега на искрящо синьо езеро със същото име, и защитено от стръмните и изключително красиви склонове на алпийския планински район Дахщайн. Къщичките са се сгушили стена до стена на самия ръб на езерото, а някои от тях се простират дори и над водната повърхност, подкрепяни от стабилни дървени подпори. Затова не е учудващ и фактът, че дори с напредъка на цивилизацията през XIX, до Халщат можело да се стигне единствено с лодка.
 

 

Халщат ще грабне вниманието ви не само с красотата и спокойствието си. Халщат е и град с над 1200 г. история, а областта, в която се намира, крие тайни от древни епохи. Тук от близо 7000 г. се добива и преработва сол и отново тук е най-старата в света мина за сол. Водите на езерото я наслояват по бреговете на планината и така с течение на времето това се превръща в един от регионите с най-голямо съдържание на сол – 26 %.  
 

В Халщат е еднакво красиво и през зимата, и през лятото. Това е идеално местенце както за романтична почивка, така и за ски туризъм, което може да бъде обиколено пеша за около половин час. Истинското богатство на Халщат обаче се крие в природата – една естествена съкровищница, която не само е определила историческото значение на целия регион, но и през 1996 г. е призната от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Опознайте я, защото си заслужава.

Разположение  
 

 

Халщат се намира в Горна Австрия, в района Халщат – Дахщайн, или по-точно - Салцкамергут (Salzkammergut), на югозападния бряг на едноименното езеро. Отстои на около 50 км от Залцбург и на около 210 км от Грац. На изток се простират трите по-малки езера Алтаусеер зее, Топлиц зее и Грундл зее (Altausseer See, Toplitzsee and Grundlsee), както и градчето Бад Аусзее (Bad Aussee), а на север – градчето Бад Ишл (Bad Ischl). Халщат се намира на националния път свързващ Залцбург и Грац, но за да стигнете до него трябва да вземете влак или автобус, а след това по вода. Разбира се можете да използшате и автомобил, но тогава пътят до там се удължава.

История   
 

 

Халщат е град с древна история. Някои извори го свързват с каменната ера от 12 000 г. пр. Хр., а други – с желязната ера. Но навсякъде Халщат се свързва със солта, която е била важен фактор за препитанието на всички цивилизации, населявали тези земи.
 

 

Около 400 г. пр. Хр. келтите нахлуват в територията на установилите се преди тях илири и създават кралство Норикум, което по-късно се превръща в римска провинция. С помощта на римляните Халщат набира скорост в развитието си, през 300 г. започва да се разпространява и християнството, а през VI в. баварците завладяват района. През 1000 г. добиването на сол отново става толкова важно, колкото е било в праисторическите времена и се превръща във важен ресурс по време на римското господство. Тогава е построена и църквата „Михаелскирхе”. През 1284 г. хабсбургският дук Албрехт I построява часовникова кула, която кръщава на името на баща си Рудолф и която изиграва важна роля няколко години по-късно при борбата му с архиепископа на Залцбург Конрад IV.
 

 

През 1311 г., след убийството на Албрехт, вдовицата му Кралица Елизабет превръща Халщат в пазарен град, което свидетелствало за доброто му икономическо състояние. През 1595 г., по идея на Кайзер Рудолф II, там бил изграден най-старият тръбопровод в света, който свързвал града с Ебензее. За 40-те му километра били използвани 13 000 дървета.
 

През 1750 г. по-голямата част от Халщат била опожарена. През 1840 г. в града пристига младият учен Фридрих Симони, който започва научно и алпийско проучване и развитие в масива Дахщайн. Така постепенно били окрити древни кости и следи от минали цивилизации. През 1875 г. бил построен пътят между Гозаумюле и Халщат, което поставило нова ера в развитието на града. Няколко години по-късно била построена и железопътна линия, което довело множество посетители и благоприятствало развитието на туризма. През 1890 г. била изградена крайбрежната улица, през 1966 г. бил открит тунела към града, а през 1997 г. ЮНЕСКО обявява Халщат за световно културно наследство.
 

 

Забележителности
 

 

Халщат е начална точка за три изключително интересни туристически атракции, създадени не от човешка ръка, а от самата природа. От едната му страна можете да стигнете до солните мини, където все още се пазят съоръженията за добиване и транспортиране на материала и където се намира най-дългата в света дървена пързалка, която ще влее малко адреналин във вените ви на връщане.
 

 

Историята на солта и на Халщат са свързани от около 7000 г. През 1734 г. в един от солните наноси, било открито напълно запазено тяло на праисторически миньор (от около 300 г. пр. Хр). Така „Човекът в солта” се превръща в нарицателно име за целия район и в нещо като вечножив дух, който съпътства посетителите по техния маршрут.
 

Няколко години преди откриването на „Човека в солта”, през 1719 г., близо да Халщат, в региона Салцкамергут, е отворена „Галерията на Кристина” – най-старата солна мина в света, носеща името на майката на Мария Терезия – Елизабет Кристина.  До входа й се стига с малки железопътни вагончета, от които започва и самата галерия. Тя е на 12 нива с дълбочина около 200 метра навътре в планината, но за туристите са отворени само 7 от тях. Температурата тук е абсолютно естествена – целогодишно е 8 градуса Целзий, а влажността е 65 % и на всеки от гостите се раздава специална екипировка. След като се посветите в тайнството на добиване на сол и се изкачите до последното ниво, изходът е само един – по споменатата вече 64-метрова пързалка (Едлерсберг), по която можете да развиете скорост до 30 км / ч., засечени от специално монтиран радар, а след това до изхода  - с влакче.  
 

 

Ако изберете втората отправна точка от Халщат, то ще стигнете до пещерите в Дахщайнския масив - ледената пещера и пещерата на мамута, които са част от третия по големина ледник в света. Намират се на 1586 м. надморска височина и до там отново се стига с лифт, а след това -  около 15 мин. стръмно изкачване пеша до входа. Пещерите са отворени за посетители от 1913 г., но и до днес потокът към тях не секва. И има защо – там ще видите изумително красиви ледени куполи и скулптури, сътворени от самата природа, без намесата на човешка ръка – фигура на девойка, на животни и на какво ли още не. И за да е още по-приятна разходката ви, навсякъде ще бъдете съпътствани от класическа музика.
 

 

От Халщат можете да стигнете и до т.нар. Глетчърова градина, която е разположена в долината Ехерн. Отворен през 1926 г., Глетчърът е може би най-красивата туристическа атракция в околностите на града. Той е наследник на ледниковата епоха и е възнбикнал след отчупването на ледника преди 12 000 г. Тъй като това са най-високите части на масива Дахщайн (между 1000 и 3000 метра), пригответе се за наистина „смразяващи” усещения. Специално пригоден въжен лифт ще ви издигне до 2740 м., където планините сякаш докосват небето. От масивна стъклена платформа ще можете да се насладите на приказно красива панорамна гледка към алпийския глетчър. А след това да обърнете поглед и към самите атракции.

 

На първо място това е Дворецът от лед, отворен преди 2 години. Той отвежда посетителите навътре в глетчъра. Всички фигури в двореца са изработени от лед – има ги дори и така любимите герои от анимационната продукция „Ледена епоха“. А тази година, по случай 200 г. от смъртта на великия композитор Йозеф Хайдн, в двореца бе поставена статуя с неговия облик, както и огромно пиано. И въпреки че има и уютен ресторант – панорама, където бихте могли да изпиете чаша горещ шоколад, екипирайте се с топли дрехи, здрави обувки и много търпение при посещението на точно тази атракция. Е, накрая ще видите, че наистина си е заслужавало.
 

Тези три приказно красиви обекта обаче, далеч не са всичките забележителности на Халщат. В самото градче, макар и малко по площ и с по-малко от 1000 души население можете да видите още:
 

 

• Метсния музей – помещава се в най-старата сграда в Халщат (от XIV в. ), който е съсредоточен главно около работата и изследваничта на Фридрих Симони.

•  Праисторическия некропол – едно от най-важните места за погребения в древността, открит през 1846 г. Този некропол е дал на късната желязна епоха в Централна Европа името „Халщатско време”.

• Костницата – датира от XII в. В нея има над 1200 черепа, 610 от които декорирани с рисунки на цветни венци. Тъй като гробището било изключително малко, а кремациите били забранени, се налагало гробовете да бъдат отваряни след 10-15 г.. Черепите, понякога с някои кости, били почиствани и излагани на слънци, докато придобият цвета на слонова кост, а някои от тях били символично обрисувани с цветя. Последният череп е на дама, починала през 1983 г. и е преместен вкостницата през 1995 г.

• Католическата църква и гробището – датират от 1181 г. Един от символите на Халщат, уважавана и обичана от всички миньори и знатни богаташи от Залцбург. Поддържана през годините, през 2002 г. тя бива напълно обновена.

Без значение какво сте чували или не сте чували за Халщат, ще се влюбите от пръв поглед  в него щом го видите. Едно мистично красиво градче, което пази своите тайни, но ако се вслушате в „гласа” на езерото и на планините, може би ще ги разгадаете. Халщат – гласът на солта, гласът на леда, гласът на красотата.