Едва ли съществува природолюбител, който да не е чувал за изчезналата птица додо и за родния й остров Мавриций. За птицата може да се каже, че е била тромава и наивна - отивала да се запознае с изгладнелите холандски моряци, а те с удоволствие я напъхвали в тенджерата.

С трагедията на додо обаче историята на остров Мавриций съвсем не приключва. Напротив - истинското му заселване започва след пристигането на французите през 1715 година, а през 1814 година островът отново сменя собственика си и до 1968 година е английска колония. Поел по пътя на независимостта, Мавриций бързо се превръща в едно от най-престижните туристически направления.

Островът се намира източно от Мадагаскар, в южните тропици на Индийския океан. Благодарение на географското си положение и изключителния си климат Мавриций може да бъде посещаван както през зимата, така и през лятото, поради което туристическият сезон тук е почти непрекъснато в разгара си.

Ако представата ви за райски кът е свързана с палми, безкрайни плажове и син океан, на остров Мавриций със сигурност ще намерите каквото ви трябва. Прибавете към всичко това и аромата на невероятни екзотични плодове и картината ще бъде изцяло завършена. Океанът тук е напълно прозрачен, а пясъкът е образуван от безброй стрити корали и миди. Местните бързат да успокоят по-боязливите си гости, че акулите са някъде далеч зад обръча на кораловия риф, защото в близост до острова водата не е достатъчно богата на кислород за тях.

Повечето туристи категорично отказват да се отлепят от шезлонгите си или да излязат от водата. И биха имали право, ако вътрешността на острова не предлагаше отлични маршрути за разходка. Островът е с вулканичен произход, но действащи вулкани няма. На мястото на някогашните кратери избуяват тропически гори, а склоновете на планините са засети със скъпоценната захарна тръстика - първи източник на доходи за скромната икономика на острова. Стотици автобусчета, криволичейки, развеждат туристите из чудесата на местната природа.

В "Градината на грейпфрутите" можете да се насладите на единствена по рода си колекция от палми и всякакви други растителни видове, някои от които съществуват единствено тук. По-нататък усмихнатият гид с гордост показва "Червената земя", представляваща магма, чиито азотни съединения са се разделили, преди да застинат, образувайки по този начин пъстър калейдоскоп в пастелни тонове.

Столицата е Порт Луи. Градът наброява 180 хиляди жители и притежава единственото достъпно за големи кораби пристанище. Още от времето на първите заселници тук са се спирали корабите, преди да поемат отново към Индия по Пътя на подправките. Сега пристанището е обявено за безмитна зона и играе важна роля в икономиката на страната. В столицата се развива също така и текстилът - световни гиганти в областта на модата се възползват от безмитния режим и евтината работна ръка, за да си осигурят максимална печалба при продажбата. Същото се отнася и за златарството, и за обработката на диаманти...

Много от сградите на Порт Луи са в колониален стил. Между тях шаренеят десетки пагоди, католически черкви и джамии, като религиозното разнообразие съвсем естествено се вписва в екзотичното изобилие на острова. Основната част от местното население са доведени от англичаните индийци, но има също и китайци, и африканци, и бели. Езикът на местните е креолски (изкривен френски с различни примеси) и е наистина неразбираем. За щастие обаче жителите на Мавриций говорят перфектен английски и френски, а за гидовете е задължително да знаят и четвърти, та дори и пети език!

Местните са много гостоприемни хора и с радост обясняват странните подробности от живота на острова. Кухнята им също е смесица от вкусове и жанрове, но определено е вкусна и… люта! Според маврицианците лютото действало благоприятно на потентността…

Обикновените хора са бедни, въпреки че са доста работливи. Заплатите са горе-долу като българските, безработица почти няма, а лекарската помощ е безплатна - дори и за туристите. След посещението на столичния пазар и обстоен преглед на евтините стоки и сувенири туристите бързат да се приберат в хотела си и да се озоват на плажа преди падането на нощта. В тропиците се стъмва рано, а всеки миг на плажа е безценен!

Мавриций разполага с невероятна хотелска база. Тук хотелите са многозвездни и предлагат лукс и удобство. Във всеки един от тях се организират различни забавления, дискотеки, тематични празници. Основна част на програмата обикновено е заучаването на местния танц сага, който съвсем не е безобиден и би накарал по-свенливите да се изчервят…

До Мавриций се пътува със самолет от големите европейски столици. Чартърни полети няма, поради което тарифите са доста високи. Цената на самия престой също не е малка , но островът е луксозна дестинация и се стреми да привлече най-вече богати клиенти. Най-евтино е през тамошната "зима" (от средата на юни до средата на септември), но поради опасност от бури е за предпочитане да се избегне август. Повечето туристи тук са французи, англичани, американци и южноафриканци. Обикновено хората избират Мавриций за сватбено пътешествие, поради което хотелите предлагат специални отстъпки за младоженци.

Любознателните, посетили музея на Порт Луи, разбират най сетне цялата истина за додо. Птицата, далечен роднина на нашенския гълъб, всъщност е била отвратителна на вкус и дори след часове варене е имала вкус на автомобилна гума. Загинала е от наивност - приближавала се е прекалено близо до моряците, за да ги разгледа, а те я убивали. Днес на остров Мавриций можете да си купите всякакви сувенири с додо - додо сърфист, додо рокер, додо кама сутра… Но за природолюбителите тумбестата птица винаги ще бъде символ на човешката глупост.