Теотиуакан означава "Градът на Боговете" или "Където Хората Станаха Богове". Той е разположен в едноименна долна на 48 на север от Мексико Сити. Той бил процъфтяващ религиозен център, възникнал няколко века преди ацтеките. По всяка вероятност той е бил най-големия мексикански град в древността по времето на своя най-голям разцвет през 600 година сл. хр. Градът е бил напълно изоставен приз 750г като причините са неизвестни.

Историята на Теотиуакан

100г пр. хр. - 0г сл. хр. - Пре-Теотиуакан - две малки селца в северния край на долината, население 5000.

0г сл. хр. - 150г сл. хр. - Първи период - построени са Пътят на мъртъвците е Пирамидата на Слънцето.

150г сл. хр. - 300г сл. хр. - Втори период - установена е мрежестата структура на града.

300г сл. хр. - 650г сл. хр. - Трети период - период на усилено развитие, население 85.000-200.000.

650г сл. хр. - 750г сл. хр. - Четвърти период - период на упадък.

Освен главните пирамиди, в Теотиуакан има и други големи сгради, особено близо до северния край на града, около Пирамидата на Луната. Такива сгради са Дворецът на Кутцалкоал, Дворецът на Пеперудите, Храмът на Ягуарите и няколко храма. Градът е свършил славното си съществуване през 700г след преднамерено разрушение и опожаряване от ръката, по всяка вероятност, на неизвестни нашественици. Около столетие по-рано, около 600г сл.хр., цялото влияние на Теотиуакан в Централна Америка изведнъж прекъсва, показвайки някакъв вид вътрешна несигурност и упадък преди разрушението. Първите признаци, че нещо не е наред в Теотиуакан са от 650г. Населението намалява толкова бързо, че само след столетие, някога гордият град вече не е нещо повече от няколко селца, заемащи площ от около един квадратен километър.

Очевидно е, че някаква катастрофа е сполетяла града през 700г сл. хр., намалявайки населението на 70.000 души. Много от хората се преселили на изток. Градът е бил преднамерено опожарен и разрушен. С времето сградите се сривали, а пирамидите обрасвали в гъсга растителност. Упадъкът на Теотиуакан е бил почти толкова бърз, колкото и неговия път към разцвета. Въпреки това, осем столетия по-късно Теотихуакан все още е почитан като свещено място. Но никой не си спомнял кой е построил града или, че в него някога са живели хиляди хора.

С изключение на Пътят на мъртвите градът продължил да съществува още две столетия, въпреки, че населението му било не повече от 50.000 души. Някаква катастрофа помела всички древни цивилизации от Централна Америка, включително маите, две столетия по-късно, принуждавайки ги да напуснат повечето градове. Някои антрополози вярват, че кризата може да е предизвикана от недостиг на храна поради изсушаване на земята. Те смятат, че причина за такова засушаване е била комбинацията от смяна на климата и от изсичането на всички дървета в долината. Първоначално там растяли кедър, бор, кипър и дъб, а днес растат кактуси, агава и пиперови дървета. Тази смяна на растителността показва големи климатични изменения.

Въпреки че Теотиуакан е като пъзел за археолозите заради факта, че огромният град изглежда е достигнал възхода си без сътресения и падове, все пак има един важен факт за класическия период в Мексико - първенството на Теотихуакан пред всички останали градове. Теотиукан бил градът - център на Мексико. Градът имал голямо население и производителност и неговата мощ била налагана с политически и културно не само в планинскит райони, но и в крайбрежните тропически области чак до държавата на маите. Търговската империя на теотихуаканците е сравнима с тази на ацтеките, които ги последвали. Всички други мексикански държави били в някаква форма зависими от Теотихуакан.

С началото на упадъка на Теотиуакан приключила и неговата роля на обединителен център за държавите от Централна Америка и неговата широко разпростряла се търговска мрежа. На мястото на бившите мощни държави се образували малки военнизирани кралства. Войните станали всекидневие в бившите територии на Теотиуакан, а тези, които имали нещастието да бъдат пленени, били принасяни в жертва на жестоки богове. Военни империи като тази на толтеките през 12-тото столетие сл. хр. и по-късно тази на ацтеките през 14-ти век сл. хр., били тези, с които испанците се срещнали и в последствие изкоренили между 1519 - 1521г. Вероятно е причината, поради която испанците са успели да завладеят ацтеките за толкова кратко време, да не се корени в техните войнишки умения. По-вероятно е тя да се крие в приликата на испанците с бог Кутцалкотал. Той е изобразяван като перната змия, но се е приемал за историческа фигура - човекът, който донесъл цивилизацията за ацтките. В легендите се споменават конкретно даровете на ученето, културата, календарът, математиката, метулургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите, изкуствата, занаятите и мира за местните хора. Той е изобразяван като крайно различен от местните хора - със светла кожа, груби черти, с дълъг нос и дълга брада. Легендите разказвали, че той е пристигнал с лодка от изток, и отплавал отново след няколко години, обещавайки, че ще се върне някой ден.

По време на разцвета на Теотиуакан повечето от сградите били измазани. Пирамидата на Слънцето е била боядисана в светло червено.

Интересното в някои от пирамидалните постройки в Теотиуакан е че те съдържат дебел слой слюда, която не можела да се набави от никъде другаде освен от Бразилия, която е на около 2000км от там.

Слюдата е много люспест и чуплив материал, но въпреки това големи парчета слюда са били пренесени на около 200км (без да са познавали колелото). Освен това слюдата е била използвана във вътрешността на пирамидата, а не във покривния слой, където е щяла да се вижда. Въпросът е защо е бил целият този труд. Слюдата често се използва като изолатор на електричен ток. Дали това не е била причината, поради която е била използвана в пирамидата?

Откритта през 1971г пещера под пирамидата на Слънцето хвърля известна светлина върху вероятната причина за построяването на пирамидата, а може би и на върху причината, поради която самият Теотиуакан е бил построен точно там. Пещерата всъщност е естествено образуван от лава тунел, разширен и довършен в древни времена. Долината Теотиуакан е странична долина на Мексиканската долина и е една от няколкото естествени заливи в средата на вулканичен район. Това е причината да има много пещери, образувани от потоци лава. Пещерата е била използвана още преди пирамидата да бъде построена. Според традициите на ацтеките създаването на Земята и Луната, а дори и центърът на съвременната Вселена е бил в Теотиуакан. В Мексико подобни пещери се смятали за символични утроби, от които излизали боговете и предците. Това е наложило мястото като много свято и то е останало в паметта на ацтеките.

Сравняване на пирамидата на Слънцето и Голямата пирамида

Много учени извън утвърдените научни среди са намерили доказателства, че точното разположение, пропорции и подреждане на много от древнте монументи показват най-малкото напреднало и детайлно познаване на математиката и астрономията. Това са знания, които далеч надхвърлят възможностите, които имат тези цивилизации според консеративните учени.

Пирамидата на Слънцето е Голямата пирамида в Египет са с почти еднакви основи. Пирамидата на Слънцето е почти точно наполовина по-ниска от Голямата пирамида. Разликите са малки. Голямата пирамида е с 1.03 пъти по-голяма основа.

Отношението на периметъра на основата на Голямата пирамида към височината й е 6.2800001... : 1, което се различа-ва само с 0.05 процента от 2 х pi (2 х pi = 6.2831853). Отношението на периметъра на Пирамидата на Слънцето към височината и е 12.560171...: 1, което се различава с 0.05 процента от 4 х pi ( 4 х pi = 12.566371). Тези цифри ясно показват задълбоченото познание върху геометрията, което са имали строителите на двата монумента.