Фарът на нос Шабла
Фарът на нос Шабла е най-старият фар на Черно море и на Балканите. Той е на повече от 150 години (1856 г.), а според някои от изследователи може да е и на 250 години. Сигурно е, че освен най-стар, е и най-висок – осмоъгълната му кула е с височина 32 метра. Това е най-източната точка на България, с географски координати - северна ширина 43°32' и източна дължина 28°36'.
В антични времена земите, на които днес се простира България, са били от особена важност за мореплаването. Един от основните пътища за бърза връзка с река Дунав, а оттам и Централна Европа, минава от Босфора през Черно море. Това предполага съществуването на добре развита навигационна система.
При фара на Шабла, където днес е рибарското селище, в края на II в. пр. Хр. е съществувал пристанищен град, споменат в писмените извори с името Карон лимен, Римският географ Помпоний Мела пише в своята "География", че близо до вливането на р. Дунав в Черно море, около нос Шабла, се е намирало пристанището Кария.
По време на Кримската война фарът на Шабла е бил разрушаван няколко пъти. Трайно е възстановен от френски и български инженери през 1856 г. и от тогава не спира да свети през интервал от 25 секунди. Във фара се намира и агрегат като застраховка при спиране на тока.
