Разположени на морски кръстопът, Малтийските острови са били дом, укрепление, търговски пункт и убежище в продължение на 7 000 години. Неизвестният народ, построил каменните храмове, по-древни от пирамидите, финикийските мореплаватели, пътешественикът Апостол Павел, рицарите от ордена Сейнт Джон, Наполеон и британската корона – всички те са оставили следи на островите, които могат да бъдат открити навсякъде. Очарователното наследство на европейската култура и традициите на средиземноморските селища се смесват в калейдоскоп от минало и настояще.

Островите притежават няколко обекта, обявени от ЮНEСКО за Световно наследство – загадъчните праисторически храмове, бароковата столица на Малта – Валета, основана от рицарския орден и обградената с крепостни стени средновековна столица Мдина, където и до днес живеят наследници на благороднически нормандски, сицилиански и испански фамилии. Дворците и катедралите във Валета и Мдина приютяват някои от най-изящните съкровища на Европа.

Малта е изпъстрена с величествена барокова архитектура, древни светилища и многобройни свидетелства за нейните войни и битки. Увеселителните паркове, както и село Попай, естествен декор на игралния филм за Попай моряка, са място за забавление на децата. На островите пулсира динамичен културен живот – концерти на класическа и съвременна музика, театър, фестивали, карнавали, празници на светци…

С развитието на туристическата индустрия, Малта придобива интензивен нощен живот. Цените на алкохола са значително по-ниски в сравнение с другите европейски страни, както и входните такси за по-интересните места за развлечение. Сред веригата от петзвездни хотели и във вихъра на динамичния нощен живот могат да се намерят и по-спокойни места за забавление. В близост до района Сейнт Джулианс се намира Пачевил, или "Град на мира" и се възприема като мека за младите хора, търсещи емоции. А след вечеря може да се насладите на остатъка от вечерта в барове и кръчми, където се сервират известните малтийски вина.

През 1530 г. Чарлз V дал остров Малта като феодално владение на рицарите от ордена на Свети Йоан. Поради липсата на укрепления, веднага след пристигането си, те започнали да строят крепости, за да защитят себе си и местното население от опасността от турско нашествие. По това време единственото укрепление на острова били стените, ограждащи средновековния град Мдина и крепостта Рабат.

След епичната обсада през 1565 г., която малтийците успяват да отблъснат, Великият магистър на ордена Жан Де ла Валет получава необходимото съгласие да започне изграждането на нов град. Победата след Великата обсада е един от редките моменти в историята, когато цяла Европа празнува в чест на малтийците и Ордена. Ла Валет спечелил голяма слава и затова получил лесно щедра финансова подкрепа за военния проект на Ордена.

Франческо Лапарели, един от водещите архитекти на фамилията Медичи, бил изпратен в Малта, за да направи план на новия град. Валета трябвало да следва естетическите принципи на Ренесанса. Градът се превръща в културна и търговска столица на острова. Въпреки че нямал никакво излишно време, плановете на Валета били много внимателно изработени и със своите успоредни прави улици, укрепления и кавалери, представлява прототип на военен ренесансов град. Дворецът на Великия магистър, катедралата "Свети Йоан", театърът "Мануел" и Националната библиотека са само някои от забележителностите на столицата. Градът, построен преди повече от 400 години, все още очарова посетителите, които искат да се потопят в историята му.

По време на рицарите на Свети Йоан, Слима остава на заден план, защото вниманието на Ордена е насочено към голямото пристанище край Трите града. Градът се развива главно при управлението на британците. Тогава Слима е опасана с крепостна стена с 13 наблюдателни кули, които могат да се видят и днес. Те са разположени така, че да са в състояние да си сигнализират една на друга при евентуална опасност. Една от кулите, на която е кръстен главният крайбрежен булевард в Слима – Странд, все още се използва като бар и ресторант на открито.

В средата на ХІХ в. Слима е вече летен курорт, а не след дълго става и град. Богатите строили именията си на билото. Когато британските военнослужещи напуснали, там се настанили туристите, а вилите и хижите на Слима били разрушени и на тяхно място изникнали жилищни блокове и хотели. Крайбрежният булевард е може би най-гъсто населената част на острова, където разхождащите се могат да се насладят на хладния морски бриз през лятото.

Независимо че е предградие на Слима, Сейнт Джулианс може да претендира за по-древна история. Първоначално селището се развива около малка черква, посветена на светеца, покровител на лова, построена през 1580 г. и многократно реконструирана след това. В самото начало се развива като рибарско и ловджийско селище, но след като ловните колиби на рицарите изчезнали, на тяхно място са построени голям брой хотели, ресторанти и барове. Малкият залив все още приютява шарените малтийски лодки, закотвени тук през цялата година. Сейнт Джулианс е място за всички възрасти и притежава всичко, от което се нуждаят туристите – ресторанти, барове, дискотеки, казина и други.

Северната част на Малта, където се намират Буджиба и Аура, е най-скалистата част на острова. Вътрешността се характеризира със стръмни варовикови скали и плодородни поля. Местността наподобява лунен пейзаж.

Буджиба и нейното продължение Аура представляват скалист и пуст нос, чиито край е увенчан от крайбрежната батарея на Ордена, заобикаляща по-стара наблюдателна кула. Във вътрешността, на сушата се издига малък праисторически храм /долмен/. Макар малка част от него да е съхранена до наши дни, той е уникален със своята резба /релефите сега са изложени в Националния археологически музей на Валета/. Храмът е консервиран на място в градината на хотел "Долмен Резорт".

Историята му започва преди близо 1000 години, когато е бил малко рибарско селище. Развива се след Втората световна война. Превръща се в място за лятна почивка на богати семейства, живеещи на острова, което го прави един от най-старите курорти в Малта.

В града има много неща, които напомнят за своя патрон – Свети Павел. Тук може да видите изворът на светеца, с който е известно, че е утолил жаждата си, вървейки към своята гибел; църквата на огъня, където той хвърлил отровна змия в пламъците; църквата "Свети Пол", мястото на което бил посрещнат от римския провинциален управител Публий и др.

Старите картографи са решили, че само две неща в северната част на Малтийските острови заслужават тяхното внимание – солниците и старата черква в Милиеха. Солниците били преместени на друго място, но старата, полувкопана черква, посветена на Дева Мария, все още стои там. Вътре има стенописи, изобразяващи светата майка, които според преданията били изографисани лично от Свети Лука, който заедно със Свети Павел намерил гибелта си недалеч от това място през 60 година след новата ера. Независимо че солниците били преместени, именно те дават името на града - mehl на малтийски означава сол.

В началото бил само Биргу – малкото рибарско селище, скрито зад замък от далечното минало, който се възправял на самия край на полуострова. Веднага след пристигането си през 1530 г., рицарите се заселили в Биргу, тъй като Мдина била твърде далече от пристанището и веднага обградили селището с крепостни стени. Замъкът бил подсилен с ров. Не след дълго, по времето на Клауде де ла Сенгле, на когото бил кръстен Сенглея, вторият град, полуостровът бил защитен и с укрепителна система, състояща се от каменна стена с кули.

По време на голямата обсада от 1565 г. жителите на Биргу и Сенглея показали забележителен кураж. Така градовете получили прозвищата си - Победоносният град и Непревзимаемият град. Територията, която съединява Биргу и Сенглея, била наречена Бормла – Забележителният град. Трите града било оградени с обща стена. След построяването на Валета, рицарите напуснали Трите града, които обаче останали център на военноморските мероприятия.

Търговци от различни народности обитавали Трите града и търгували с роби и други стоки. Под британска власт те се превърнали в център на всички дейности, след като голямото пристанище става база на Британската Средиземноморска флота. В същото време в Биргу и Сенглея се заселват няколко богати малтийски фамилии. Замъкът, който рицарите нарекли Сан Анджело, станал брегово учреждение на флотата.

Последната забележителност на Малта е Моста, разположена почти в географския център на острова. В нея обаче се намира монументалната църква, чийто проект е вдъхновен от Пантеона в Рим. Куполът й е четвъртият по големина в Европа - предните три съответно са в Рим, Лондон и… Хеулкия на остров Гозо. Строежът е започнат през 1833 г., а църквата била осветена през 1871 г. Построена е около и върху стара черква, която продължавала да функционира по време на градежа.