Черен прах, тъмни изрязани отвесни скали в контраст със снежнобели къщи и куполни църквички на фона на лазурно небе и мрачно синьо море. Неповторимата гледка, извънредната красота, като че родена от въображението на художник, ще изплува пред вас съвсем наистина, ако прелетите (може и да доплавате с ферибот от Пирея) до Санторини (Тира) - най-южният остров на Цикладите.

Всъщност това са група от вулканични острови в Егейско море на около 200 км югоизточно от Атина. Най-посещаваният и забележителен от тях е Тира с едноименната столица. След няколко метаморфози, причинени от вулканични изригвания и земетресения през вековете, островът е придобил формата на полумесец с вътрешен залив, наречен калдера (нещо като корито). Морето там е толкова дълбоко, че корабите трудно намират дъно, за да хвърлят котвите си.

Санторини не е като другите гръцки острови. Всичко, в това число и хората, е различно. Дори да сте били много пъти в Гърция и на островите, пак ще се почувствате объркани. Странно място. И то не само заради все още действащите кратери на вулкана на малкото близко островче Неа Камени, откъснало се от по-големия брат при едно от многобройните си изригвания.

Островите са като вариации по една и съща тема. Обикновено създават чувство за хармония и спокойствие. Асоциациите са приветливост, гостоприемство, топлина, нежност - всички цветове, очертания, детайли водят в тази посока. Санторини е точно обратното - див и стряскащ, формите и цветовете му са страховити. Островът всъщност е огромна маса от застинала вулканична лава, идваща направо от дълбините на земното кълбо. Историята му е не по-малко плашеща. Санторини няколко пъти потъва в морето и се ражда отново. Изригвания на вулкани и земетресения заличават цивилизацията на острова на няколко пъти през хилядолетията. Според изследователите островът ще продължи да се издига през идните години и един ден ще се върне към първоначалната си форма - затворен пръстен.

Една от най-големите катастрофи настъпва някъде през 1450 г. преди Христа. Вулканът изригва и следва земетресение, което потапя 84 кв. км земя с тътен, който според историците е бил чут чак в далечните земи на сегашна Норвегия. Природното бедствие образува огромно цунами с височина 250 м. Със скорост от 350 км в час вълната връхлита за по-малко от час остров Крит и помита цялата минойска цивилизация, която тогава е в разцвета си. Последният земетръс без изригване на вулкана е регистриран през 1956 г. Той разрушава всичко на острова, а 80 души загиват.

В днешни дни сигурността на жителите на Санторини до голяма степен е гарантирана. Островът е опасан с измервателни уреди и геолозите гарантират, че могат да предскажат дали ще има земетресение или вулканично изригване до една година напред във времето - достатъчно, за да могат хората и туристите да бъдат евакуирани. Забележителното е, че архитектурният стил на новопостроените къщи и вили винаги се запазва - всичко изглежда сякаш винаги си е било така.

Струва си да се отиде навсякъде на Санторини, но онова, което не бива да се пропуска, е залезът в Оия. Това е древно градче на около 11 км северно от столицата Тира (Фира). Хиляди двойки всяка година изпращат деня на острова с прекрасния залез. Комбинацията от цветове и магическият пейзаж правят Оия. Къщичките, за които се плаща като в най-луксозните хотели по света, са накацали направо върху върховете на отвесните скали, образувани от лавата на вулкана. Закономерно цените в таверните също са космически и затова повечето гости на острова просто се любуват на гледката. Оттук се открива невероятна панорама към цялата калдера. А ако обърнете поглед, ще видите многобройните и живописни бижутерийни магазинчета, наредени от двете страни на централните улички на градчето, облицовани в мраморни плочки. Разбира се, като навсякъде в Гърция и тук дворовете на къщите са обсипани с пъстри цветя, при все това, че островът е безводен. Водата се осигурява със съвременни технологии, които позволяват преработването на солената. Питейната пък се докарва с кораби.

Столицата Тира е не по-малко привлекателна. Стъпила е на ръба на отвесна стръмна скала с височина 260 м над морето. Дали не е едно от най-прекрасните места на света? До пристанището можете да слезете, яздейки магаре или по зигзагообразни стълби (ще се препотите доста), но, внимавайте - магаретата може да ви стъпчат, защото в стремежа си да вземат повече клиенти стопаните им ги карат да препускат. Можете да се качите и на кабинковия лифт.

Едно от най-големите приключения на Санторини е екскурзията до ухаещия на сяра малък остров Неа Камени в средата на калдерата. Може да си представите как изглежда адът. На Неа Камени няма нищо друго освен лава. При това тя е образувана от едно от последните изригвания на вулкана през 1925-1926 г. Още с приближаването на острова цветът на водата се променя в зелен заради съдържанието на сяра. Температурата също се покачва и можете да поплувате в топлите извори край брега. Около час отнема походът до действащия кратер на върха (вземете повече минерална вода), откъдето отново се разкрива невероятна гледка. Там на върха в няколко точки се издигат серни изпарения. На други точки камъните са горещи. Ако ги обърнете, ще видите, че са покрити с ярки жълтозеленикави кристали от сяра. Недейте обаче да вземате много камъни за спомен. Местните геолози изчисляват, че всяко лято от Неа Камени изчезват 6 тона камъни и ако тенденцията продължава, това островче скоро ще бъде заличено от лицето на земята.

Най-прочутият плаж на Санторини е червеният в южната част. Със заобикалящите го отвесни скали той изглежда някак нереалистично. Лошото е, че се струпват ужасно много хора. Дългите и широки ивици черни плажове в най-населените места - Периса и Камари (тук са достъпните цени на хотелите), определено са за предпочитане. Разстоянията между шезлонгите са големи, което ще ви даде така желаното лично пространство. За плуване в морето се препоръчва да си вземете специални гуменки за краката. В противен случай ще се доберете до водата с много лупинги - дъното е покрито с гладка скала.

Списъкът с интересни места е дълъг... Но само още една препоръка: този остров е интимно място и на него ходят предимно двойки. Оставете децата на бабите и дядовците поне за седмица и си припомнете времето, когато сте били влюбени един в друг.