5–те български острова в Черно море
Змийският остров или Свети Тома е един от петте острова по българското черноморско крайбрежие.
Змийският остров е получил името си от множеството сиви водни змии, които го обитават и се хранят с риба във водите около него.
Островът е разположен северно от устието на река Ропотамо (срещу Аркутино) на площ 12 декара.
Той е единственото място в България където се срещат диворастящи кактуси. Те са засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги е пренесъл от ботаническата градина в Братислава. Кактусите са от вида Опунция, разпространили са се на близо половината от територията на Змийския остров и го правят трудно проходим. Особено красиви са през юни когато цъфтят с едри, жълти цветове. Кактусите плододават, а плодовете им (август - септември), с големина на синя слива и аромат на ягода са ядливи.
Света Анастасия е остров в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1990 г. островът носи името Болшевик. Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,022 кв.км.
През 1924 г. островът е превърнат в концентрационен лагер. Днес се стопанисва от Българската православна църква. На остров Света Анастасия има фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и църква, както и малък кей.
През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма си „На малкия остров“.
Свети Иван е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 км2. Намира се на 910 м от най-северната точка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 м над морското равнище.
На Св. Иван е построен сонарен фар, който подава звукови сигнали и - заедно с фара на нос Емине - показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
През VII в. пр. н. е. на острова е построено тракийско светилище. През IV в. пр. н. е. (на южния му бряг е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 м бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис.
В края на V - началото на VI в. на Св. Иван е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен манастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм - „Св. Иван Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. След венчаването през 1308 г. на българския цар Тодор Светослав за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски. Разрушен е до основи през 1453 г. и е възстановен през 1467-1471 г. от монаха Гервасий. Турците го сравняват със земята през юли 1629 година, след нашествие на казашки пирати - за да не може да им послужи като убежище. Монасите се преместват в манастир на о. Халки. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни патриарси. След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други.
В югозападния край на острова през Руско-турската война от 1828-1829 г. е изграден руски лазарет.
Островите Св. Иван и Св. Петър са обиталища на над 70 вида птици. Там гнезди най-голямата в България колония на сребристи чайки. През 1993 г. Св. Иван е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България.
Остров "Свети Кирил", известен и като о. "Св. Кирик" и о. "Св. Кирик и Юлита" е разположен на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 80 декара. „Св. Кирил“ е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевремененно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Дълго време на острова има военно-морска база на Българската армия. През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на МРРБ с намерението той да се превърне в туристическа атракция, което обаче застрашава архитектурно-археологическата, както и биологичната му уникалност.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военоморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище.
През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.
Остров Свети Петър е сред най-малките от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от едва 15 декара. Надморската му височина е до 9 м. Намира се близо до остров Свети Иван и полуостров Столец (стария Созопол). Известен е и като “Островът на птиците“. От техните изпражнения е придобил типичния си бял цвят на скалите.
Предполага се, че поради природен катаклизъм се е отделил от остров Свети Иван, тъй като не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX в. Археологическите изследвания се натъкват на следи от възрожденски параклис, както и на антична керамика.
