Ангкор е един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия. Простира се на площ от близо 400 кв. км гориста местност. Кхмерите са появяват тук още през бронзовата ера и изграждат могъщо царство, наречено отначало Фунан - от кхмерската "бнам" - планина. При първия си владетел Фаншиман и приемника му - индийския изгнаник Чандан, кхмерската държава вече заема цялата днешна Камбоджа плюс половин Тайланд.

В Северна Камбоджа пък отначало се установява държавата Ченла. После митичният юнак Камба прави династично обединение между Ченла и Фунан. На сцената излиза и първият представител на могъщата и дълговечна династия на джаявармантите - Джаяварман I. Той сяда на престола през 480 г., но разприте между синовете му стават причина за загуба на част от територията. Възраждането на Камбоджа и разцветът на Ангкорската империя се дължи на великия Джайяварман II. Именно той започва да изгражда през 802 г. новата столица Ангкор.
От великата столица днес в джунглата са останали единствено каменните храмове. Всички сгради, освен култовите, са се строели от дърво и то е изгнило.
Гидовете съветват обиколката да започне с комплекса Ангкор Том, който е последният административен и религиозен център на великата империя. Разположен е на площ от 900 хектара. Влиза се през 5 врати, отвеждащи до множество тераси, храмове, къпални с целебна вода и тропически парк. Тържественият подход към главната порта се пази от скулптурите на две седмоглави змии, наречени наги. Следва шпалир от гиганти, наподобяващи Буда. Те отвеждат до гигантската Южна порта на Ангкор Том. Над около 10-метровия портик се извисяват четири обърнати по посоките на света каменни глави, изобразяващи бодхисатвата.

Цялата столица, е дело на най-ярката фигура в историята на Ангкор - блестящия държавник, пълководец, религиозен реформатор истроител Джаяварман VII
Още със сядането си на престола той потушава враждите между двете враждуващи кхмерски династии - Луннослънчевата и Махидхарапура. Следващата му крачка е религиозната реформа, чрез която налага в империята будизма "махаяни". Култът към богочовека "бодхисатва" му идва добре. И именно богът цар наднича от скулптурните портрети.

Джаяварман VII е типичен пример за желязна ръка в кадифена ръкавица. Независимо от приемането на будизма като държавна религия той проявява търпимост към заварения индуизъм и не докосва храмовете му. Толерира емигриралия тямски пълководец Жри Виданда, който от благодарност завоюва за короната му цяла Тямпа. За нас естествено най-голямо значение има строителството на великия император. Той изгражда от Ангкор до Тямпа 900-километров път, за да минават войските му. Огражда столицата с 30 км стена и ров широк 100 м, построява водохранилища и болници.

И най-вече храма Байон

Думата "поразен" е бледа за първото впечатление. Четирилики каменни кули са се вплели в странен ансамбъл, който променя силуета си с всяко преместване. Лицата на монументалното божество сякаш ту изчезват и се превръщат в обикновена купчина камъни, ту внезапно се открояват. Кулите са 52, колкото са седмиците в годината. Композирани са в четиристранна симетрия - образуват пирамидална структура, в центъра на която се издига главното светилище, високо 45 м. На огромен релеф е пресъздадена знаменитата морска битка с чамите, които атакуват с корабите си. Поразително е, че древният ваятел е пресъздал дори люспите на огромните риби край борда.

Храмът Кха Пром пък е перфектен пример за хармонията между природа и цивилизация. Точно пред входа са се вплели в прегръдка две огромни дървета. Този храм е една от първите постройки в новата столица Ангкор Том. Той е и един от първите, които се изгубват в джунглата след упадъка на Ангкорската империя. Когато 600 г. по-късно французите Анри Мюо и Шарл Карпо ги откриват, целият свят получава възможност да се възхити от дивата красота на изгубения свят благодарение на рисунките на Луи Делапорт. Любопитно е, че реставраторите отначало са се опитвали да освободят храма от желязната прегръдка на дърветата. Изсичали са ги, измъквали са огромните корени от стените, които естествено са се срутвали и трябвало да се изграждат отново камък по камък.

Предупредени сме, чехрамът Ангкор Ват ще се покаже изведнъж
Пътят върви край реката и е закрит от висока права стена. Изведнъж - рязък завой и се озоваваш на една линия с централната кула. Мащабите действително са смайващи. Всяка една от фасадите на храма е дълга по километър и половина. Силуетът е запомнящ се - комплекс от три заоблени кули, от които средната е най-висока. Този силует е и гербът на Камбоджа. Казват, че е ориентиран така, че ако застанеш в началото на тържествената алея по време на равноденствие, слънцето при изгрев каца точно на върха на централната кула.

Алеята към храма е обградена с ритмично повтарящи се изображения на огромни наги, пътят за процесиите е дълъг 240 м и широк 12 м. Няма логично обяснение защо храмът е обърнат на запад. Много археолози смятат, че той е построен като гробница. Други - като храм на Вишну. По всяка вероятност е изпълнявал и двете функции, а и тази на ритуален дом, фестивална зала, приемна за чужди делегации и дори отбранително съоръжение.

70 г. преди Джаяварман VII да построи Байон, на престола сяда Суряварман II - един от тримата велики пълководци, които довеждат Ангкорската империя до размерите на почти цял Индокитай. Именно той през 1115 г. започва изграждането на помпозния храм, осъден да се превърне в едно отновооткритите чудеса на света
Пирамидалният му силует, разнообразен с възвишенията на страничните кули, трябвало да наподобява митичната планина Меру, считана за център на света.

Всъщност Ангкор Ват е сграда матрьошка. Най-отвън е обградена с едноетажна правоъгълна галерия с кули без върхове по ъглите. В средата на всяка стена има вход, като главният - западният - е украсен с кръстовидната "кралска тераса". След кралския вход отляво и отдясно първата галерия е покрита с огромни релефни пана. Вляво е знаменитата битка между девите (15-те божества от индуисткия пантеон) и демоните (асури) за млякото на безсмъртието. От другата пък са се хванали за гушите героите от Махабхарата. Баталният дух се поразрежда от божествените танцьорки - апсари.

Преминаваме през още една галерия и едва сега се появява в цялото си великолепие същинският Ангкор Ват - пирамида, увенчана с девет кули в три реда, осигуряващи от всички страни познатия силует. До върха й водят възстръмни стълбища. С малко въображение може да си представим пъстрата тълпа, бойните слонове, религиозните ритуали и пищната процесия около кралското семейство. Именно този параден подход е вдъхновил Андре Малро да напише прословутата си книга "Пътят на краля".