Езерото, образувало се в изоставения рудник "Бъркли" край град Butte, щата Монтана, се състои от повече от 140 милиарда литра изключително токсичен воден разтвор на тежки метали и известен брой мутирали суперустойчиви микроорганизми. Водата на повърхността има наситеночервен, подобен на кръв, цвят, който се дължи на високите концентрации разтворени желязо и манган. Освен тях във водата плуват отровните метали арсен, кадмий, цинк, както и олово и алуминий. И най-сетне "езерото" е много по-кисело от лимон с pH между 2.5 и 3. То ще изгори очите ви, ще боядиса дрехите ви и ще изсуши кожата ви за броени минути.

През 1995 г. например ято от 342 прелетни диви патици решили да пренощуват в езерото. Нито една не оживява до сутринта. Оттогава местните власти и Агенцията за защита на околната среда на САЩ (EPA) решават да разгонят местните животни и прелетните птици с бомбички и високоговорители. От този момент нататък изоставения рудник "Бъркли" е едно от местата в програмата на EPA за постоянно наблюдение.

"Бъркли" е открита медна мина. "Открита" в случая значи, че в нея по спираловидни пътища, разположени по стените на рудника, са влизали камиони. Когато през 1983 г. след почти век експлоатация залежите били изчерпани, минната компания "Анаконда" събрала своето оборудване и напуснала мястото. Част от съоръженията били помпите, изхвърлящи събиращите се подпочвени и дъждовни води. Така с времето рудникът се превърнал в езеро, което повишава нивото си със средно 15 см всеки месец. Според изчисленията на експерти след около 10 години то ще прелее, което би причинило мащабна екологична катастрофа.

През 1995 г. обаче някой си Уилям Гатъм, химик, забелязал, че в езерото плува зелена тиня. Той взел проба и я занесъл на д-р Грант Митман в близкия филиал на университета на Монтана. Последният пък я дал на своите колеги Андреа и Дон Стирле, които били известни в университета със своята любов към откриването на неизвестни биологично активни вещества. Случило се така, че в този момент парите по проекта им за веществото Taxol, което се използва за лечение на рак на гърдата и матката, били свършили. Семейство Стирле били известни в научните среди с откритието си на вид плесен, от която можело да се получава Taxol. За него те имат 11 патента. В този момент обаче спешно трябвало да търсят друг проект.

Така събраната зелена тиня била добре дошла за тях, защото нямали пари за скъпа експедиция до някое екзотично кътче на Земята. Както казва Дон Стирле пред New York Times: "Езерото "Бъркли" ни спести наистина много пари за бензин." Двамата съпрузи започнали работа веднага, без да са си осигурили финансиране. Те ходели до "дупката", както я наричат местните, взимали проби заедно със студентите си и ги изследвали. Между 1996 и 2001 г. кандидатствали многократно за финансиране, но получавали само отрицателни отговори. Андреа споделя пред технологичното списание Wired, че се чудела "дали рецензентите на проекта им са го четели изобщо. Един бил отбелязал, че те [Стирле] пропускат нещо много важно в изследователския си план - рибите..."

Междувременно съпрузите открили множество различни микроорганизми, които се са приспособили към непоносимите условия за живот в езерото "Бъркли". Подобни свръхустойчиви организми се наричат екстремофили. Днес

Чак през 2002 г. Стирле спечелили най-сетне научноизследователски проект от US Geological Survey. През 2004 г. печелят и друг четиригодишен проект от Националния здравен институт на САЩ на обща стойност $600 000. Очевидно изследванията край "дупката" са били оценявани като високорискови и държавните агенции и техните рецензенти първо са искали да видят резултати.

Такива вече има. Част от веществата, открити от упоритите Дон и Андреа, показват антитуморна активност към някои от раковите клетъчни линии, съхранявани в Националния институт по рака (NCI) на САЩ (J Org Chem 2006;71:5357). Заедно с откритите по-рано химикали, които потискат вид белодробен рак (Org Lett 2004;6:1049), те са предоставени на NCI за допълнителни изследвания.

Сигурно се чудите какви форми на живот се срещат в подобни условия? Екстремофилите са микроорганизми, които по стечение на обстоятелствата са оцелели достатъчно дълго, така че да успеят да се приспособят към дадени негостоприемни условия за живот. Някои екстремофили в природата са способни дори да ремонтират собствената си увредена ДНК. В случая с дълбоката 1000 метра "дупка", над която не се срещат дори комари, екстремофилите са развили интересна форма на симбиоза, при която с общи усилия си осигуряват условия за живот. Така например вид зелена еуглена (euglena mutabilis), фотосинтезирайки, повишава локалната концентрация на кислород във водата, като така окислява токсичните метални йони наоколо, а получените оксиди се утаяват. E. mutabilis допълнително отнема желязото от водата, като го абсорбира в себе си. В крайна сметка около колонията еуглени средата става почти годна за живот и други микроорганизми се заселват в нея...

Понякога град Butte се събужда в мъгла, идваща откъм езерото "Бъркли". Нервността на жителите в такива утрини е съвсем разбираема. Според д-р Грант Митман обаче езерото може да бъде пречистено чрез употреба на местните колонии микроорганизми. Те поглъщат металите от водата, а след като умрат, се утаяват на дъното. Единственото, което трябва да се знае, за да е приложима идеята на Митман, е какви са пропорциите на отделните организми в колониите и как да бъде отгледана лабораторно подобна пъстра микроорганизмова група. Д-р Митман вярва, че това е възможно. Ако наистина се окаже така, човечеството ще има начин да пречисти не само "дупката на живота и смъртта" край град Butte, Монтана, но и всички други изоставени рудници по света. Спомнете си също и възможностите от микроорганизмите да бъде извлечено лекарство за рак. Всичко това не е малко като позитивен ефект, особено като говорим за червеникава отровна помия, нали?