Историята на крепостта Кракра

Крепостта Кракра е не толкова популярна, колкото с голямо историческо значение старина, която все още пази спомена за Крумова България.

 

Замисляли ли сте се, че из страната ни са пръснати безброй културно – исторически паметници, които въпреки приноса си за многовековното развитие на България, сякаш не са били достойно оценени? Или пък, макар че са изиграли ключова роля в определен етап от историята на страната ни, значението им просто се е изгубило на фона на множеството други открити археологически съкровища. Крепостта Кракра е един от тези паметници – поредното  ключово парченце, което запълва празнините в родната историческа мозайка.    

Крепостта Кракра се намира „на една ръка разстояние“ от София, върху скалистото плато на едноименния хълм в югозападната част на град Перник. Разположена върху площ от близо 50 дка, тя е една от най-големите крепости в България, служила едновременно като укрепление, резиденция и стратегически център. Дебелата 2 м. каменна стена, обграждаща крепостта,  е с обща дължина около 800 м. и върви по естествените очертания на хълма, върху който някога се е разполагал центърът на административна област Перник. В североизточната част на Кракра се намира главната й порта, зад която започва главната улица на „града“. Административни, стопански, жилищни и религиозни сгради изпълват вътрешността на твърдината, а двойните й стени са подсилени от три правоъгълни кули.

Каква всъщност е историята на крепостта Кракра?   

Хълмът и крепостта носят името на българския велможа и военачалник Кракра Пернишки, живял през втората половина на X и началото на XI век. Определен от византийските хроники като „виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил“, Кракра се прославил със самостоятелната съпротива, която водил дълги години срещу набезите на император Василий II. Праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела, Кракра на няколко пъти сломявал византийците и отхвърлял предложенията им за съюз. Под негова власт били още 35 крепости в областта, но Пернишката, като основен администартивен център на района, била и основната цел на врага. Боляринът я бранел със зъби и нокти до 1018 г. когато най-сетне я предал в ръцете на Василий I. В замяна Кракра бил удостоен с титлата „патриций“.
 

 

В действителност крепостта е съществувала още преди появата на велможата Кракра.Смята се, че през VI – V в. пр. Хр стратегическото местоположение на мястото привлякло траките, които построили там своето селище. През вековете то било събаряно и възстановявано многократно и постепенно придобило функцията на укрепление.
 

 

През 809 г. хан Крум присъединява територията на днешна София и околностите й към пределите на българските земи, а по времето на сина му хан Омуртаг, Кракра, носеща все още името Перник, става гранична крепост. Тогава именно били издигнати двойните стени и правоъгълните кули. Най-големия си разцвет твърдината достига през IX – X в., за което свидетелстват откритите при разкопки монети и печат на цар Петър. Тя запазва защитните си функции до към края на XII в. когато, в резултат на Третия кръстоносен поход била опожарена. Въпреки това, заради стратегически изгодното й положение, интересът към крепостта Кракра не секва  През 1204 г. отново влиза в пределите на Второто българско царство и е значим административен център до 1396 г., когато османската империя налага господството си над България.

Разходката до Кракра няма да ви отнеме много време и ще ви достави истинско удоволствие. По това време на годината старите каменни стени контрастират на фона на раззеленената природа, приканвайки ви да се разходите из лабиринтите на миналото. И въпреки че времето е оказало влияние върху крепостните останки, все повече се утвърждава идеята те да бъдат да превърнати в притегателен туристически обект.