Панамският канал е едно от чудесата на съвременния свят. Хиляди хора умират, много репутации рухват и няколко правителства падат преди да се отворят шлюзовете му.
Още по времето на Колумб хората мечтаели да направят морски път в джунглите на Панама. Мечтата не се реализира цели четири века, но един човек казва, че е възможно...
Големите океани разделят хората и континентите. Диви и необясними, извън човешкия контрол. Поне така изглежда до 1869 година, когато един човек смалява света, прокопавайки канал през арабските пустини. Французинът Фердинанд де Лесепс игнорира мнението, че Суецкият канал е утопия. Успехът му го прави легенда. Но 73-годишният французин иска за пореден път да преначертае световната карта.
Де Лесепс предлага да се прокопае канал през Централна Америка, в тай-тясната точка на Панама. Каналът спестява пътуването от 12 000 километра около Южна Америка и опасното заобикаляне на нос Хорн. Каналът ще позволява на огромни кораби да преминават от Атлантика в Тихия океан.
Де Лесепс събира 60 милиона долара и основава компания. В тропиците той пренаписва историята. Инженерите на Де Лесепс прекосяват Атлантика с желанието да спечелят слава за Франция. Жул Дангле ръководи операциите в Панама. Филип Буно Вания е само на 26 години и ръководи тихоокеанската група.
Началото на Панамския канал е в залива Лимон на Атлантика. През повечето път той следва извивките на речна долина. Но инженерите се натъкват на проблем, който не е присъствал при Суецкия канал. Голяма планинска верига, която блокира пътя към океана. Планини, преминаващи надлъжно през територията. Французите решават да прокопаят планините в най-ниската им точка Кулебра. На испански Кулебра означава змия. Прокопаването на тази част се оказва наистина рисковано.
Разширяването на канала би отнело време и пари. Противниците са на мнение, че Лесепс трябва да направи шлюзове. Но изолиран в замъка си, той отхвърля това предложение. Де Лесепс успява да увеличи четирикратно бюджета на инвеститорите. С тези финанси той е убеден, че нищо няма да му попречи.
Но в панамската джунгла се спотайва опасен враг. Мистериозна тропическа болест покосява работниците. Без лекарство, смъртността се покачва силно. Причините са неясни. Някои твърдят, че има отровни блатни газове. Болните пожълтяват, повръщат черна бълвоч и чакат да дойде края. През първите пет години умират 6 000 души. Панама се прочува като Брегът на треската. Вярата на Де Лесепс е разклатена.
Реката Шангрес лъкатуши край самия канал. Пороят променя нивото на реката с 3 метра за един час и залива разкопките. Франция е обзета от криза и строежът на канала продължава с 15 години повече от първоначалния план. Де Лесепс скрива истината от инвеститорите.
Междувременно броят на жертвите на болестта расте. Всеки месец загиват 350 работника. Смъртоносната болест е разпозната. Всички тропически болести се срещат в Панама, но най-страшна от тях е жълтата треска. В Панама само гробарите просперират. Никой не е в безопасност. Жълтата треска убива цялото семейство на Жул Дангле. До края на 1855 година е прокопана едва една десета от канала.
Героят от Суец моли държавната лотария да финансира проекта му. Следва рязък обрат. Заформя се финансов скандал. В пресата питат дали Лесепс е копач на канали или копач на гробове.
Вания предлага нов, дързък метод. Построяването на гигантски шлюзове, които да издигнат корабите над Кулебра. Но гаснещият Лесепс отказва да приеме друга идея, освен за канал на морското равнище. Проектът за канал с шлюзове е замразен. Двамата мъже напускат компанията.
Лотарията не успява да осигури необходимите средства за канала. През декември 1888 година компанията банкрутира. Това е най-крупният фалит в човешката история. Де Лесепс умира напълно разорен с обвинението, че е подкупил Парламента, за да прикрие кризата в Панама. Последвалият скандал сваля правителството. Загиват над 20 000 души и са пръснати милиони долари за прокопаването на кален канал в тропиците. Във Франция Панама става символ на позор и финансова разруха.
Изминават 17 години преди друг човек да се нагърби с тази херкулесовска задача. Президентът Теодор Рузвелт избира железопътния инженер Джон Стивънс. Той оглежда изоставените изкопни работи на французите. Под руините не може да се спаси почти нищо. Рузвелт иска да построи канала, за да гарантира превъзходство на американския военен флот.
Америка закупува стратегическия път само за 10 милиона долара през 1903 година. Стивънс трябва да превърне тази кална вада в океанска магистрала. Той е железопътен инженер и въвежда съвсем нови методи. Построява железопътна линия, изпълняваща ролята на голяма транспортна лента, която извозва бързо скалните парчета, преди да се свлекат надолу.
Хиляди работници се стичат в Панама, привлечени от високото заплащане. Американците сега изкопават повече за един ден отколкото французите за цял месец. Работата по канала се индустриализира.
Стивънс едва започва работа, когато Панама е обхваната от голямо бедствие. Ужасени работници бягат от най-страшната епидемия от жълта треска до този момент. Американците разчитат на д-р Уилям Горгас. Според много хора тропическата болест се разнася по въздуха, някои дори смятат, че е следствие на неморално поведение.
Но Горгас има нова идея. Той смята, че комарите са виновници за болестта. Панама е рай за комарите. Жегата и влажния климат осигуряват идеалните условия. Горгас има нужда от много специалисти, за да победи малкия си враг. Но властите във Вашингтон отказват да заместят копането с изтребване на комари. Горгас се обръща към Стивънс, който е изправен пред дилема. Трети човек от хората му се разболява, но от Вашингтон нареждат работата да продължи. Според Горгас болницата влошава положението, защото действа като инкубатор за жълтата треска. Стивънс написва чек на Горгас и назначава 4 000 души, които повеждат война с комарите. Това е най-масовото избиване на комари в историята. След 6-месечна борба с комарите Горгас може да се похвали с голям успех.
Сега Стивънс си осигурява свобода каквато Лесепс не е имал никога. На месец той използва около 200 000 кг динамит, за да си проправи път. Хората му стават тройно повече и поставят нови рекорди при разкопките. Най-после успехът е обозрим. Но започва дъждовният сезон.
Старият враг на Джон Стивънс се появява отново - реката Шагрес. През май 1906 година кошмарът с наводненията и свлачищата се повтаря отново. Новите методи и механизми на Стивънс не могат да попречат на реката Шагрес. Мечтата умира. Кулебра побеждава американците, както и французите преди тях.
Всичко изглежда загубено, но Стивънс си спомня един забравен проект, който преди е отхвърлен като невъзможен. Според Стивънс при устието на реката трябва да се построи бент. Това би наводнило огромен район от страната и би създало най-голямото изкуствено езеро. Гигантска система от шлюзове трябва да издигне корабите до езерото, след което те ще прекосят половината провлак до прореза в планината Кулебра и ще преминат в Тихия океан. Противниците предричат неуспех. Те твърдят, че тропическия климат е пречка за втвърдяването на бетона. Най-лошото е, че Панама е земетръсна точка. Трусовете могат да разрушат бента и шлюзовете.
Тогава в Панама идва неочакван посетител. ..Президентът Рузвелт пристига, за да покаже подкрепата си към Стивънс и проекта му. Точно когато спечелва подкрепата на президента, плъзва слух, че Стивънс се е отказал. Без никакви обяснения, тайнственият Стивънс напуска проекта през 1907 година. Рузвелт побеснява и се обръща към армията. Той иска новият водач на канала да не може да подаде оставка. Полковник Джордж Гъртълс е военен инженер, експерт в строежа на шлюзове.
Всичко в този канал е революционно. Шлюзовете са най-големите бетонни чудовища на планетата. Огромна система от кранове доставя бетон в 6-тонни контейнери. Американците хвърлят огромни суми пари и назначават 48 000 души. 300 000 тона динамит са използвани при прокопаването на канала. При температура от петдесет градуса по Целзий работата е много рискована. Каналът Кулебра се прочува като Дяволското гърло. Но нищо не спира настъплението на Гъртълс.
Той иска да даде всички средства за строежа. Съкращава медицинския бюджет, отказвайки да признае присъствието на скрит враг. Спорът между доктора и полковника продължава 6 месеца. Дори президентът чува за този конфликт. Ужасена от завръщането на треската, Мари Горгас обвинява публично полковник Гъртълс. Президент Рузвелт знае от опит, че малкото насекомо може да попречи на грандиозното начинание. Той принуждава Гъртълс да отстъпи.
За шест дълги години армията на Панама разбива 80 милиона тона скали. Гъртълс счупва всички рекорди в разкопките. В ковачниците се изработват елементи за колосалните врати на шлюзовете, врати с размера на 6-етажна сграда. Всяка шлюзова камера е по-голяма от размерите на Титаник. Работата продължава до първите тестове през юни 1930 година. Портите са кухи и водата поддържа теглото им. Ако камерата не е пълна с вода, цялата огромна тежест ще падне върху пантите.
Хората се събират за демонстрацията. Механизъм с подобни размери никога не е задвижван от електричество. След пускането на ключ, портите трябва да се отворят. Бентът е завършен. Три години са необходими за наводняването на огромната долина. Буйната река Шангрес е укротена завинаги. Единственото препяствие между двата океана е малък насип в канала при Кулебра.
На 10 октомври каналът най-после е завършен. Ексцентричната мечта отнема живота на 28 000 души и струва над 300 милиона долара. Светът е променен завинаги. Атлантическият и Тихия океан са съединени. Плавателният съд, който първи минава по канала, е обикновен шлеп.
