Един от най-великите български владетели, Кан Крум (803-814) е средновековен български монарх, възкачил се на престола след кан Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Кан Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.

При управлението на Крум (802-814 г.) някогашното скромно княжество по двата бряга на Долния Дунав е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад обаче, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония, се натъква на ожесточена византийска съпротива. Конфликтът с император Никифор I Геник минава през множество кръвопролитни стълкновения, докато в едно от тях не загива и самият василевс.

Крум, който според хронистите отпразнувал победата, вдигайки тост с обкования в сребро череп на Никифор, този път вече насочва войските си към Цариград. Пред стените му обаче става ясно, че такова начинание не може да се осъществи без множество обсадни съоръжения и Крум пристъпва към преговори. Разярен от вероломния опит на византийците да го убият по време на разговорите, той опустошава цяла Югоизточна Тракия и се завръща в столицата си, за да се отдаде на трескава подготовка за нова обсада, в разгара на която умира вероятно от сърдечен удар.

Военното щастие и огромните териториални придобивки на Крум често изтласкват на заден план редица важни стъпки в неговото управление, например законотворчеството му, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори ханът дори наредил да се изкоренят лозята - за да предпази народа си от порока на пиянството). Неговата изключителна фигура обаче впечатлява мнозина изтъкнати европейци векове наред. На неговото законодателство отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле, този велик присмехулник, пише за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от "Буря" на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.