Аляският маламут е голямо и мощно впрегатно куче, което може да тежи около 50 кг, височината в холката на някои кучета достига 76 см, макар че най-предпочитаният ръст е малко над 60 см. Величественият облик на това внушително, прилично на вълк и много красиво куче няма да остави никого равнодушен.
Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.
Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е „истинският, правилният”, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.
Аляският маламут е много дружелюбно куче с „плюшена” външност, което обича да бъде в центъра на вниманието. Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Кучетата от тази порода са ориентирани към живот в „стадото”, затова най-добре от всичко се чувстват в семейно обкръжение, отколкото да бъдат оставени сами на себе си някъде на двора. Аляският маламут не е „куче на един човек”. Това са прекалено умни кучета, но могат да бъдат и много упорити, ако занятията им омръзнат. Питомецът ви може да се заинати при нееднократно повторение на една и съща команда. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командатана стопанина си веднъж или дваж, но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е своъствена на много северни породи. Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени. За съжаление често хората се отказват от подопечния им маламут – те се влюбват в симпатичното малко кученце, а после не могат да се справят с големия упорит пес.
Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.
Към хората аляският маламут не е агресивен и затова не се препоръчва тези кучета да бъдат обучавани за охрана – защо да се пречупва характера на това добродушно куче. Дружелюбието им ги прави лоши стражи, обаче със своя внушителен вид те могат да изплашат непросветения злодей. Но може да се случи и това че промъкналият се вкъщи крадец да бъде облизан от това добродушно куче като близък семен приятел и просто няма какво да се направи – маламутът си е маламут.
Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.
