Жаба с козина и нокти звучи гадно, нали? Затова е описана първа в списъка на най-странните животни на "Ню Сайънтист". Trichobatrachus robustus е направо кандидат за родоначалник на нов хорър жанр, нещо от типа "хорър амфибии". Жабата има уникалната способност да чупи собствените си кости, за да ги превърне в нокти, и да си "пуска коса" по време на размножителния период. Понеже звучи невероятно, "Екип Нюз" подчертава, че не става въпрос за тъпа шега, а за реално животно, предмет на изучаване.

Биолозите от Харвард описаха фантастична козинеста жаба, с подобни на котешките нокти по крайниците си. Trichobatrachus robustus сама си чупи костите на лапите, като така си “прави” нокти, които си пробиват път през краищата на пръстите. Предполага се, че животното реагира така на заплаха. Дейвид Блекбърн и колегите му от Музея по сравнителна зоология към Харвардския университет смятат, че това озадачаващо поведение е защитен механизъм. Зоолозите почертаха, че са им известни саламандри, които пробиват с ребрата си собствената си кожа, за да изглеждат заплашително и да си създадат нещо като бодлива защита, но не познават нищо сравнимо с реакцията на жабата.

“Знаем за жаби, които имат костни бодли, избиващи през китката, но за пръв път виждаме това. Ноктите изглеждат, като че прорастват през кожата, а не я пробиват насилствено” - сподели Блекбърн.

Ноктите на задните крака са свързани чрез колагенова тъкан с малките костици на върха на пръстите. Колагеновата връзка започва от острия връх, докато другият край на нокъта е хванат от мускул. При опасност мускулът опъва костта надолу, тя се чупи и острият й отчупен край (нокъта) бива изтласкан през пръста. Крайният резултат прилича на котешки нокът, но механизмът на чупене и изваждане е уникален при гръбначните. Характерно е и това, че новият нокът е просто кост и няма обикновената за животинските нокти външна кератинова обвивка.

Тъй като са изучавани само мъртви екземпляри, учените не са сигурни как нокътът се прибира обратно. Няма мускул, който го връща назад, и затова предположението е, че това става пасивно, при отпускането на чупещия мускул. Блекбърд предполага, че след това счупването и тъканите регенерират бързо, както е при амфибиите.

Мъжките от този вид, които достигат 11 см дължина, по време на размножителния период развиват дълги козиновидни кожни израстъци, в които се съдържат артерии, подпомагащи дишането. Смята се, че “козината” ги обогатява с повече кислород, докато изпълняват съпружеските си задължения.