Кенгурови са семейство Двуутробни бозайници, които се срещат главно в Австралия, но също така и в Нова Зеландия и остров Тасмания. Живеят на стада, водени от доминиращ мъжки и са растителноядни. Достигат до височина от около 1,60 метра, а на тегло - до 90 кг. Придвижват се посредством огромни скокове, стигащи до 8 м., като за управление използват мощната си опашка. При необходимост достигат скорост от около 70 км/час, а удобно се чустват придвижвайки се с 40 км/час. Това не е породено от необходимост за избяване на хищници - те почти нямат естествени врагове - а от нуждата за преодоляване на огромни разстояние в търсене на храна и вода. Първите европейци, които виждат кенгурута са тези от екипажа на капита Кук през 1770 г. Легендата разправя, че на въпроса "как се казва това животно" аборигените отговорили с "кенгуру" - т.е не разбирам какво говорите. От това недоразумение името на животните се пренася в английския език, а оттам и по целия свят.

Кенгуруто има кратка бременност - от около 35 дена. След нея раждат малко, което е напълно е съвсем безпомощно и тежи няколко грама. След това новороденото прекарва около 10 месеца в торбата на майката докато укрепне и започне самостоятелен живот. Интересно е, че веднага след раждането женската може да забременее отново и да задържи оплодената яйцеклетка докато малкото порастне или намери подходящи условия за живот.

Новороденото кенгуро и не по малко от кутрето ви . Докато порастне то стои на сигурно място в торбата на майка си , която го храни и обгръща с грижи. В Австралия наричат малкото кенгуру галено “джоуи” . Когато кенгуруто порастне достатъчно , то започва да си подава главата от джоба. Тогава може да се гощава с листа, но само ако успее да ги достигне , без да изпълзява навън , щом стане по голямо, от време на време напуска торбата, за да хрупа трева. Вечерта или когато се умори да скача наоколо то се покатерва обратно в торбата. Ако съзре опасност, докато малкото и е навън, майката го грабва, натиква го в джоба си и се отдалечава с подскоци . С изключение на малкия кенгуров плъх и дървестното кенгуру останалите имат извънредно силни задни крака .

Кенгурата ядат трева и растения. Те имат къси предни крака, но много дълги и много силни задни крака и опашка. Използват ги за сядане и скачане. Кенгурата са известни, с това че могат да скочат напред повече от 8 метра и да прескочат ограда висока повече от 3 метра.