Обонятелните епители на бозаиниците са приспособени за работа изключително във въздушна среда. Традиционно се счита, че тези животни не могат да ползват обонянието, когато се намират под водата.

Изследователите изучили поведението на два полуводни вида от разад Несекомоядни — къртицата-звездонос Condylura cristata и водна кафявозъбка Sorex palustris. С помощта на високочестотни записи се установило, че двата вида животни постоянно вдишват и издишват под водата.

За да бъде проверено дали това има отношеие към обониянието бил проведен следният експеримент. Животните били поставени в клетка, от която имало вход към неголям аквариум (20x50см, дълбочина 6метра). В качеството на примамка била използвана тяхната любима храна: дъждовни червеи и риба. Отначало животните получавали храна на дъното на аквариума. На дъното на аквариума имало две бразди във формата на буквата V, а в края на всяка имало ямка, където можело да бъде сложена храна, така че животните да не я виждат. В едната от браздите слогали риба или червеи, за да разберат дали могат животните да отрият примамката под водата след като не я виждат.

И двата вида отлично се справили с тези задачи. А това означава, че обонянието им под водата работи. Остава да се дакаже как действа подмозното обоняние. За тази цел на браздите на дъното на аквариума слагали отгоре телена мрежа, за да не може къртицата-звездонос да промуши през решетката на мрежата чрез своя чувствителен нос, но да може да вдиша балонче въздух, за да докосне дъното на браздата и след това да го издиша обратно.

Къртиците направили точно това и намирали храната по миризмата толкова успешно колкото и без решетката. Макар, че когато тази решетка сменили със по-ситна, през която балончетата с въздух не минавали, къртиците престанали да усещат следите от миризмата. На кафявозъбката този опит не успели да приложат, тъй като не могли да направляват издишването на балонетата с въздух надолу (къртиците правят това с помощта на своя чудесен нос). Все пак получените резултати достатъчно убедително говорят за това, че животните чувстват миризмите под водата, и издишаните балончета с въздух имат пряко отношение към това.

Учените твърдят, че обемът на балончетата и честотата на вдишването и издишването напълно съответства на съответните показатели, харакерни за надушвания предмет в въздушна среда.