Крепостта е укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през средните векове. Крепостите в България са неделима част от наследството ни.

Аневското кале (също срещано като „Анево кале“) е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина. Това е една от най-запазените български крепости. Крепостните стени са запазени до височина от 12 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Крепостта е разположена на по-малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот. Аневското кале е разположено на надморска височина от 850 метра. В подножието на рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма.

Асеновата крепост е крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.

Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тяе част от отбранителната система на на римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите.

Баба Вида или Бабини Видини кули е името на българска крепост. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Има печат.Крепостта е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е основната туристическа забележителност на град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от две основни стени и четири кули.

„Хисаря“ е крепост в град Ловеч, разположена на хълма, носещ същото име, в южната част на града. Крепостта датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч се помещава римска станция, наречена „Президиум“. През 1187 година пред портите на „Хисаря“ е подписан мирният договор между България и Византия, с което се обявява независимостта на българската държава.

„Хисаря“ е една от последните превзети от османската империя крепости в България. Това става чак през 1446 година, с цената на масови разрушения.

Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната ѝ част е издигнат огромен метален кръст на мястото, където се е помещавала църквата на някогашното селище. Кръстът се вижда от почти всички точки на града и е особено красива гледка при залез слънце, когато проблясва, отразявайки слънчевите лъчи. От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, пресичал Ловеч в далечното минало.

Крепостта Мезек се намира в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско. Крепостната стена, на тази сравнително добре запазена крепост, до 1900 г. е била увенчана със зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Въпреки това и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Крепостта е била построена вероятно през ХІ в.

Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира на Шуменското плато, на около два километра от град Шумен. Мястото е било заселено преди повече от 3000 години - археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през XII век пр.н.е.. Първите жители тук са траки, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото укрепено поселение, крепостния зид ограждал равната достъпна от юг и запад поляна, на изток и север остава скалния венец достигащ до 10м. височина. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Около V век пр.н.е. е построена и втора успоредно на нея стена която попада под средновековния зид на външния град сега.