Вербена (Verbena officinalis L.) Аура: студена Планета: Венера Стихия: вода Божества: Марс, Венера, Ариадна, Изида, Юпитер, Тор Използвани части на растението: надземната част Основни свойства: любов, изчистване, защита Специфично приложение: магически изчистващи вани, благовония и различни амулети за защита от зли сили. Най-добре е да се събира в деня на лятното слънцестоене. Закачена над леглото, прогонва нощните кошмари, помага на воина да избяга от плен, заровена в полето е залог за щедра и обилна реколта. Понякога правят детски амулети, защото смятат, че помага на децата да се развиват и обучават. Използва се в комбинация с други билки за защита от зли сили и за привличане вниманието на любимия. Привлича богатството. Днес: Използват се корените и листата. Съдържа етерично масло с фин аромат на камфор, витамин С, фитонициди. Отвара от корените се използва при треска, главоболие, болести на черния дроб, атеросклероза. Настойка от листата по време на цъфтеж помагат при обща слабост. Кашица от пресни листа помага за бързото заздравяване на рани. Има противоалергичо, жлъчногонно, тонизиращо действие. Корените използват и в кухнята - при мариноване на краставички, зеле, тиквички. От дълбока древност смятали вербената за свещена и магическа билка.   Според християнската легенда, за първи път я открили на Голгота, в подножието на Кръста и я използвали, за да спрат кръвта от раните на Спасителя. Наричали вербената "кръстна трева", тъй като била обагрена с кръвта на разпнатия Христос. Затова се смятало, че човек не бива да я къса, без да се прекръсти. Събирането и използването й свързвали с изричане на тайни заклинания и специални ритуали.   В средните векове смятали Verbena officinalis за универсално средство против всички болести. Използвали я знахари и магьосници. Наричали вербената сълзата на Изида, сълзата на Юнона, свещена билка, свързвали я с планетата Венера.   Името на вербената идва от лат. "verbum" - дума. Според Плиний растението използвали при жертвоприношения и клетви.   Друидите почитали вербената, били сигурни, че тя изцелява всякакви болести, разпалва пламъка на любовта, сдобрява врагове, прогонва духове. От нея правели вълшебни и тайни напитки. Събирали я през пролетта, в безлунна нощ, когато Сириус влизал в съзвездието на Голямото куче, в първите минути на изгрева, когато Слънцето се показвало и росата още не се е вдигнала. Използвали железни чаши, стараейки се да не я докосват с ръце. Билката с толкова различни свойства дарявала радост, но можела да донесе болка, мъка, раздяла. Всичко зависело кой и за какво я събирал.   Древните гърци и римляни също смятали вербената за свещено растение. Вербената била посветена на Марс и Венера, а венец от вербена символизирал брака и защитавал от уроки и заклинания, изчиствал домове и храмове.   И келтите използвали растението за магии и заклинания. В Иран смятали, че вербената изпълнява желания.   В Рим вербената била посветена на Диана, богинята покровителка на магьосници и вещици.   В средните векове смятали Verbena officinalis за универсално средство против всички болести. Използвали я знахари и магьосници.

Наричаме вербената простичко върбинка. Растението е от семейство вербенови (Verbenaceae), съдържащо около 250 вида. Родината й е Централна и Южна Америка. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда като едногодишно. Стъблата са стелещи или изправени.   Особено се цени Verbena hybrida Hort., която цъфти обилно през цялото лято. Под това название се обединяват многобройните градински форми и сортове с хибриден произход, възникнали след 1830 година. Те се отличават по размери, компактност, цветове, които са много разнообразни, липсват само черен и чисто жълтият. Има множество сортове - каскадни и бордюрни. Може да се сее през пролетта направо в градината, но по-често се прави разсад и едва, когато отминат студовете, се засажда в сандъчета и в градината.   В последно време се появяват и нови сортове вербени, стелещи се, силно разклонени, устойчиви на неблагоприятни климатични условия - силни и продължителни дъждове, например. Затова се използват успешно като балконски цветя, във висящи саксии, често пъти в съчетание с други цветя. Нуждаят се от много слънце, плодородна почва, обилно поливане и редовно подхранване. Лесно се размножават вегетативно.