Наистина ли паунът иска да примами женските? Впрочем пред дървета или стръмни склонове той спуска отвесното ветрило малко косо назад, навярно за да могат женските, които са кацнали там горе, да го виждат в цялата големина. Но приближи ли се после до красавеца невзрачната женска — кълвейки тук-там нещо от земята, сякаш не му обръща внимание, — тогава великолепният петел се извръща бързо и й показва небиещата в очи задница. Женската обаче тича около него, клъвва пак нещо, той прави да потреперват всичките му пера, просто се чува как тракат, после се извръща и женската трябва да го обиколи отново,за да види предната му страна. Понякога това продължава 10 — 12 пъти поред, докато той посвие малко опашката си, качи се на ухажваната и я покрие и оплоди, също както прави това домашният петел. За разлика от домашните петли обаче пауните се съешават много рядко. Досега нито един стопанин, който отглежда пауни, не е наблюдавал съешаването на пауните си. Също така рядко може да се види и чифтосването на пуйките и фазаните.
Ако херингите се продаваха толкова безбожно скъпо, колкото черният хайвер и стридите, тогава хората щяха да ги ядат със същата наслада като превъзходно лакомство. Така би било и с пауните, които днес може да се отглеждат във всяко село. Омир, който е живял 800 години пр.н.е. още не ги е познавал. Но те са били добре известни на знаменития философ Аристотел, който умрял през 322 година пр.н.е. По време на разцвета на гръцката култура пауните били пренесени от Азия при нас, в Европа. Когато представлявали още голяма рядкост, тези птици с преливащото се във всички оттенъци оперение се показвали в Атина в храма само един път на месеца, в деня на новолунието и то срещу входна такса. Новолунието впрочем се празнувало като свещен ден на богинята Хера, а по-късно в Рим — на богинята Юнона. По онова време двойка пауни стрували 11 000 драхми, т.е. около 30 000 германски марки, като мъжкият струвал 10 000 драхми, а женската — само 1000. Наскоро след това те станали по-евтини, защото било лесно да се отглеждат. Най-добре е да се държат на малки, естествени или изкуствени, засадени с дървета островчета, така пише в старите римски упътвания за отглеждането им. Там са осигурени срещу поровете, лисиците и крадците. Понеже не летят добре, те не могат да избягат лесно през водата. Един петел е достатъчен за пет женски. Още тогава слагали паунови яйца под обикновени кокошки, за да ги измътят: освен друга храна пилетата получавали и скакалци и извара.
Тъй като се вярвало, че някоя богиня сигурно е свалила звездите от небето върху опашното ветрило на пауна, той станал нещо като символ на небето, където се преселват умрелите, символ на безсмъртието. И днес още могат да се видят пауни, изобразени върху римски гробници. Императорите избирали за емблема орела, а съпругите им независимо дали са се наричали Домиция , Фаустина или Юлия — пауна. Той е увековечен върху много римски монети, понеже се смятал като символ на Юнона, съпругата на върховния бог Юпитер.
Месото на тези „животни на боговете" в същност е жилаво и не е много вкусно. Веднъж император Вителий, който бил голям чревоугодник, наредил да бъдат докарани с военни кораби „лакомства" от всички страни около Средиземно море. И така на трапезата му било поднесено огромно блюдо с езици на фламинго, мляко от мъжка мурена, черен дроб на риба-папагал и преди всичко паунови мозъци и паунови езици. Всички римски гуляйджии, които били в състояние да си позволят това, смайвали гостите си с цели блюда, пълни с паунови мозъци и езици. Ако на някого от чревоугодниците му прилошеело от многото лакомства, излизал навън във „Vomitoriuma-a", специално за тази цел приготвено помещение, гъделичкал си с пауново перо небцето, повръщал и после можел отново да продължи да яде. Колко бедна в сравнение с това изглежда сватбената трапеза на Карл Бургундски през времето на рицарите, когато цяла седмица всеки ден били поднасяни по сто печени пауна!
В една гора на Шри Ланка (по-рано Цейлон) чувам силния, приличащ на „мяукане" зов на мъжки паун. Направи ми впечатление, че тези диви пауни, които не изглеждат много по-различно от нашите домашни пауни, никак не бяха плашливи. Те прекосиха пред мене горската пътека и съвсем спокойно се настаниха наблизо, високо горе в клоните на едно дърво.
Крясъците на пауните в същност не са чак толкова силни. Това бе потвърдено от немски и английски съдилища. В курорта Фламерсфелд в гората Вестервалд чувствителни съседи се опитали да внушат на полицията да накара аптекаря д-р Йоханес Аугустин, известен пауновъд, да забрани на мъжкия си паун Соломон да кряка всяка сутрин толкова силно. Полицията го заплашила, че ще го глоби сто марки. Аптекарят обаче твърдял, че освен неговите пауни в селището имало още и шестима „човешки кряскачи", които точно имитирали крякането на царската птица. Специално повиканата съдебна комисия установила, че „истинските" крясъци при яренето на пауна имат сила между 60 и 70 фона, т.е. са значително по-слаби от шума на минаващ автомобил. Пауните можели да продължат да крякат. Също и в лондонското предградие Хяченд съдията отхвърлил тъжбата на осем души, които се оплаквали, че пауните смущавали съня им, седем съседи обаче казали противното. Крясъците на пауните действували дори като приспивателно, твърдяла една възрастна жена.

В Индия тези крясъци се ценят дори много. С тях мъжките пауни предупреждават, че наблизо има тигри и леопарди. Хората ги обичат и за това, че ядат с охота млади кобри. Тези отровни змии изчезват скоро от районите, където се отглеждат пауни. Тъй като открай време паунът е символ на бога Кришна, никой не посяга върху него. И затова паунът не се плаши от хората, той се среща и през деня на нивите, а за спане се настанява високо в дърветата сред селото.
Когато пауните летят, те правят това доста смело. Веднъж един паун се озовал на стълбището на ресторанта в Берлинския зоопарк. Като се изплашил от посетителите, той изхвърчал направо през затворения прозорец. Навън той започнал да търси храна по тревистата площ, сякаш нищо не се било случило. Дупката в прозореца била учудващо малка; точно толкова голяма, колкото да се промъкне птицата с прибрани криле. И с друг паун се случило същото.
Неведнъж са правени опити да се разселват пауни като диви животни в други страни и континенти подобно на фазаните. През 1878 г. край Виена, близо до едно малко имение, около двадесет пауна живеели почти като диви. Били много плашливи, гнездели в храстите и при най-големия студ нощували навън. От един мъжки и три женски пауна, които граф Естерхази пуснал там на свобода, се размножили 32 птици. Но те никога не подивели напълно. Подобни случаи имало и на островите Мадейра, Света Елена, на о-в Фернандо По, на Северния остров на Нова Зеландия, на островите край Западна Австралия и на самия австралийски континент.
По отношение на повечето животни, които е одомашнил, човекът все е прегрешил. На някои кучета е изменил чудния инструмент на обонянието, като е създал булдози с осакатени носове. Затова, че сега има кучета с къси и криви крака, зайци с влачещи се до земята уши, кокошки с вълнесто оперение или с щъркелови крака, е виновен той. Нашите пауни в същност изглеждат точно както дивите в Индия и Бирма. Само че при нас се срешат и бели, и петнисти. Но това е неприятна грешка, в зоопарка скоро ги премахнахме. Тези трепкащи, блестящи звездни очи по пауновото ветрило сигурно са най-великолепната украса, която животът на Земята сякаш по магически начин е създал.