Когато сте седели на брега на някоя река или езерце, сигурно сте се заглеждали в белоснежните цветове на водната лилия, или сте се заслушвали в шепота на папура и тръстиките, които растат покрай водата.

Често цялата повърхност на езерата е плътно обхваната от растения, като зелен килим. Но всичките тези растения, макар че растат във водата или близо до нея, не са водорасли, те се наричат водни растения.

Най-често водораслите са микроорганизми, които плуват по водната повърхност или растат по дъното, това са и преплетените зелени нишки наричани тиня, това са и кафеникавите растения върху камъните на дъното, както и зеленикавият мъх, растящ по потопените във вода предмети.

Впечатлението, че водораслите растат само във водата е погрешно. Много от тях растат в почвата. В различните видове почви общата им маса е между половин тон до тон и половина на един хектар. Те живеят и в т. нар. въздушен океан – зеленото водорасло хлорела може да се намери дори и в капките дъжд. По-лесно е да се каже къде няма водорасли. Няма ги например в дълбините на океана.

В романа на Жул Верн “двайсет хиляди левги под водата” (“Капитан Немо”)се разказва, че мощният прожектор на подводницата “Наутилус” осветявал под водата един километър пред себе си. Но френският писател-фантаст (1828-1905) е сгрешил, защото да осветиш под водата такова разстояние е практически невъзможно. Всяка светлина бързо се поглъща от дълбоката вода. На дълбочина 1 метър проникват само половината от слънчевите лъчи, на 10 метра – една пета част, а на 100 метра дълбочина – едва един процент. Около 97 процента от площта на световния океан е във вечна тъмнина.

Героите на Артър Конан Дойл от излязлата през 1929 г. повест “Маракотова бездна”, откриват на дълбочина от осем километра водорасли. Те съобщават за това така: “В дълбините на океана растителността е предимно бледо-маслинена, и нейните стръкчета и листа са толкова гъвкави, че нашите щипци много рядко успяват да ги изтръгнат.". А науката казвала, че на дъното на океана не расте нищо. За съжаление Артър Конан Дойл също е сгрешил.

Науката е била абсолютно права – на голяма дълбочина няма водорасли. В тъмнина растенията не могат да съществуват. Най-удивителният рекорд е на водорасло, открито на дълбочина 269 метра, макар че там слънчевата светлина е 200 хиляди пъти по-малко от тази на повърхността.

В периода на масово размножаване на едноклетъчните водорасли в един литър вода се развиват милиарди техни клетки! Водата се оцветява в ярки цветове. Още в Библията се разказва, как водата в реките на Египет се оцветила в червено, рибите измрели, и толкова много миришела, че египтяните не могли да пият от нея. В наше време масовото “цъфтене” на водата също довежда до измиране на рибите.

Някои водорасли могат да се размножават дори в снега на планините и полярните области, като го оцветяват в зелено или червено. Снежните полета на Гренландия понякога се оцветяват от водораслите в жълт, червен или зелен цвят. Може би на това Гренландия дължи името си (в превод Гренландия означава зелена земя).

Към водораслите можем да присъединим и някои безядрени организми (синьо-зелените водорасли) и много други големи групи растения. Това са най-примитивните растения, които не могат да се разделят на корен, стъбло и листа, макар че имат външна прилика с висшите растения. Водораслите се размножават със спори.

Ботаниците са изброили около 30 хиляди вида водорасли – от едноклетъчните организми, до гиганти с дължина около 10 метра.

Как да се ориентираме в това разнообразие? За ботаниците и учените водораслите се разделят на няколко добре различаващи се и систематизирани групи, които се наричат отдели. Тези групи се отличават една от друга по пигментите, които съдържат. Пигментите оцветяват водораслите в различни цветове и служат за фотосинтезиране. Такъв разнообразен е светът на тези наглед обикновени и простички, но много интересни растения.