Наи-отровните жаби, а може би и животни на нашата планета са Дърволазите (Dendrobatidae ). Семейството на дърволазите се състои от 206 вида известни до сега, разпределени в няколко рода: Aromobates-1 вид, Colostethus-103 вида, Dendrobates-33 вида, Epipedobates-29 вида, Mannophryne-11 вида, Criptophylobates-1вид, Minyobates-9 вида, Pyllobates-5 вида, Nephelobates-9 вида. Според някои учени към семейството спадат и родовете Phobobates с 3 вида и Allobates с 1 вид, които са все още неофициално регистрирани-в официалните списъци видовете, които са от тези родове се пречисляват към род Epipedobates. Много от тях не са добре изучени.

Срещат се в Централна и Южна америка и на Антилските острови. Това са миниатюрни жабки-от 20 до 40-50 мм, изключително красиви, наподобяват порцеланови фигурки оцветени в ярки цветове. Може би само родовете Mannophryne Colostethu и садържат видове с по-непретенциозни цветове. Тези жабки са сравнително бавно подвижни (с изключение на видовете от род Colostethus снимка наричани жаби ракети заради дългите скокове които умеят да правят), не умеят да плуват и нямат плавателни ципи между пръстите. Те обаче умеят да пълзят по дърветата- благодарение на спецялни дискчета на пръстите. Обикновено те нямат врагове в природата (с изкючение на няколко вида змии, резистентни на тяхната отрова),благодарение на силните токсини, които произвеждат. Отровата се произвежда освен в големите околоушни жлези (паротиди) и в малки кожни жлези разпръснати по гърба. При опасност жлезите рефлекторно се задействат-съкращават се и отровата изтича на вън. Тя е със специфична миризма, горчиво-лютив вкус и с еметично деиствие (повръщателно)-когато жабката бъде лапната от хищник, той бързо я повръща. Всички видове са отровни, но при някои отровата е наистена ужасяващо силна. Такива са Двуцветният листолаз( Phyllobates bicolor ), Петнистият червен дърволаз ( Dendrobates pumilio снимка), Типографският дърволаз( Dendrobates typographicus ), Синият(азурен) дърволаз( Dendrobates azureus ), Оцветяващият дървоваз( Dendrobates auratus ), Триивичестият дървоваз ( Epipedobates trivitatus ), Раираният дървоваз ( Dendrobates tnctorius ). Но най-отровна от всички жаби е откритият през 1973г. в западна Колумбия Колумбийски листолаз( Pyllobates terribilis )-наричан още ужасна жаба, разбира се тя отдавна е била известна на местните индианци ембре и чоко.Той е около 20 пъти по-отровен от всички други жаби. Тази жаба няма никакви естествени врагове, освен змията Leimadopis epinephelus, която има имунитет към отровата на този листолаз.

Смъртоносната доза на токсина садържащ се в тази отрова за един човек при Двуцветния листолаз е 0.00011 грама, а при Колумбийския листолаз е 0.0000002 грама. В кожата на Колумбийския листолаз се съдържат от 200 до 1900 микрограма отрова, количество достатъчно да умъртви 20 000 мишки или 1500 човека. Индианците обитаващи тези райони са използвали тези жаби, за да намазват стрелите си с тяхната отрова. Нанизвали ги на шиш и ги държали над огън докато отровата започвала да капе. Индианците използвали отровата както за лов така и срещу испанските завоеватели.

Заинтересувани от тази отрова Джон Дели и Бернард Уиткъп я изследвали и откриват токсина отговорен за неиното деиствие. Те го нарекли БАТРАХОТОКСИН (batrachotoxin) (от старогръцкото батрахос-жаба и токсин-отрова). Батрахотоксина уврежда нервната система- нарушава се йонният обмен и проводимостта на мембраните на нервните синапси, така нервните импулси не огат да бъдат предавани, може да се стигне до спиране на сърцето. Но е установено, че първо съкратителната способност на сърцето се усилва. Поради деиствията на тази отрова тя би могла да бъде много ценна в медицината, като главно три са неините действия: мускулна релаксация (отпускане на мускулатурата-много важно за хирургията действие); анестезия (обезболяване)-има потенцял да бъде далеч по-добър анестетик от морфина-около 200 пъти по-силен и няма привикване и абсинентни прояви-характерни за наркоманите)-вече се използват в анестезиологията препарати на основата на батрахотоксина (Epibatidine ); сърдечна стимулация-приложение при сърдечно-съдови заболявания. Дърволазите се размножават през дъждовния сезон. Мъжките застават на някое листо или клонче и издават своеобразни звуци, с които привличат женската. Ако се появи друг мъжки то той бива прогонван от територията на законния собственик. Женската снася яйцата на някое влажно мясо, където мъжкия ги опложда. Тези жаби снасят много малко яйца. След излюпването на яйцата, поповите лъжички биват пренасяни при едни видове от мъжкия при други от женската до някоя локва или малко езеро, за да могат да завършат метаморфозата. При Колумбийския дърволаз мъжкия стои до яйцата, докато станат готови за излюпване, когато това стане той помага на поповите лъжички да се освободят от яйчната маса със задните си крака. След това поповите лъжички пропълзяват по гърба на баща си, където се закрепват блогодарение на лепкава слуз отделяна от него. Така той ги пренася до водата.

Поповите лъжички се хранят най- вече с ларви на различни насекоми, но ако мястото е много тясно проявяват и канибализъм, като се изяждат помежду си. При видовете при които поповите лъжички се пренасят от женската те биват хранени и с неоплодени яйца, които майка им снася. Поповите лъжички дишат с хриле, след като метаморфозират те загубват хрилете си и опашките си и дишат с бели дробове. Храната на дърволазите се състои от мравки, термити, бръмбарчета и различни други артроподи.