Великата седмица се наричат дните от Връбница до Великден и тя се известна още като страстна седмица. Всеки от тези дни се назовава велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи. Празничната подготовка на Възкресение Христово е строго определена по дни.

Първите дни - понеделник , вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа, т.е на се тъче, на се преде, не се шие.

На Велики четвъртък жените боядисват яйца. Първото се прави винаги червено. С него се потъркват бузките на децата, за да са здрави и червени. Вярва се, че великденското червено яйце е лековито, може да разваля магии и да се бае с него. Едно от яйцата се оставя пред иконата за през цялата година. Великденските яйца или "перашки", както им казват в Западна България се ядат до Спасовден.

Боядисването на яйцата се извършва от стопанката на къщата и докато не свърши с червената боя трябва да е сама. На този ден момите пишат яйцата. Писаното яйце е възпято в нашите песни. Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката освен вещината си е изляла още и сърцето и чувствата си. Много от тия криволички и венчета символизират радост, любов, уважение, здраве и т.н. Докато се пишат тези яйца, момата някога е пеела песни, посветени на нежна и искрена любов към бъдещия или настоящ съпруг. Има специални инструменти за писането на яйцата - "кезапа","витриола", перо от орел. Те се топят в разтопен восък и с него се изписва яйцето след това се пуска в боята, там където се били шарките от восъка, остават бели следи и така става писаното яйце.

Този ден са тачи за предпазване от градушка, затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят за следващите шест четвъртъка (до Спасовден).

Църковен празник: Според Църковните обичаи на този ден се извършва Тайната вечеря на Христос и 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След тази вечеря по време на молитва идват войници и Христос е хванат. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Този де се нарича още разпети петък. По време на богослужението този ден от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. Вечерта се обикаля с нея около храма и символично се извършва погребението на Христос. На този ден стопанките замесват и приготвят козунаци и великденски сладки.

Църковен празник: На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, намират го празен и пред тях се явява ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.

Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.

През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.

Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.

Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.