МОСТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ
В българските земи по времето на Римската империя са строени пътища и мостове. От тази епоха е акведуктът, чиито останки бяха открити през 80-те години при изграждането на Коматевския надлез в Пловдив. За разлика от другите страни у нас няма запазени цели пътни мостове от антично време, въпреки че някои съоръжения в Родопите местните жители наричат “римски мостове”. Археолозите са открили по българския бряг на Дунава останки от 4 моста, построени също по времето на Римската империя.
Първото доказателство за строителство на каменен мост в България се съдържа в Чаталарския надпис от времето на хан Крум. Но най-старите запазени каменни мостове у нас са от 15-ти век, напр. Кадин мост над р. Струма при с. Невестино, Кюстендилско (1474 г.) с отвори 14,8+20+13,5 m и над р. Марица при Свиленград (1530 г.) с 18 отвора, най-големият от които е с дължина 18,00 m. Голям брой каменни мостове построени през турско робство има в Родопите. Част от тях са от суха зидария (без разтвор). Те се отличават с целесъобразно избраните форми на сводовете и качественото изпълнение, позволило да просъществуват до днес.
През епохата на възраждането твори майстор Никола Фичев (Кольо Фичето). Той никога не е посещавал училище, но благодарение на опита и таланта си е създал шедьоври на строителното изкуство: сгради, църкви, мостове. Негово дело е каменният мост над р. Янтра при Бяла (1867 г.). През 1897 г. при наводнение е разрушена част от моста и впоследствие на нейното място са изградени стоманобетонни сводове. До днес все пак са запазени някои от оригиналните сводове и опори. Дело на Фичев е покритият дървен мост над р. Осъм в Ловеч (построен през 1874 г. и изгорял през 1925 г.). На същото място впоследствие е построен стоманобетонен гредов мост, който през 80-те години е облицован с дърво, за да имитира творението на бележития майстор.
При прокарването на железопътни линии в края на 19-ти и първата половина на 20-ти век са строени най-вече стоманени мостове (предимно фермови с отвори 20–30 m и пълностенни за по-малките отвори). Опорите им са каменни, а връхните конструкции са внасяни от чужбина. Тогава са изпълнявани и каменни сводови ж.п. мостове с отвори до 15 m.
През първата половина на 20-ти век пътното строителство у нас общо взето не е голямо. Тогава са построени сравнително малък брой стоманобетонни мостове. Към средата на века са изградени няколко дъгови моста, които и до днес будят възхищение, като пътните мостове над р. Искър при Гиген с 5 отвора (най-големият от тях 50 m), над р. Русенски Лом при Русе с 8 отвора по 44 m (1957 г.), над р. Янтра във Велико Търново с отвори 44+54+44 m (1956 г.). Дъговият ж.п. мост при гара Копривщица е с отвор 67 m, най-голям за времето си (1952 г.).
През 1954 г. е завършено строителството на моста над р. Дунав между Русе и Гюргево за единична ж.п. линия на долния му етаж и път с две ленти за автомобилно движение – на горния. Конструкцията е стоманена фермова с най-големи отвори по 160 m. Проектът и главното ръководство на строителството е дело на руски специалисти, изграждането на опорите и монтажът на връхните конструкции е извършено от българо-румънска организация, а стоманените конструкции са произведени в Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша.
При изместването ж.п. трасето около язовир “Кърджали” и при удвояването на ж.п. линията София-Мездра са построени няколко моста със система “Майар” (стоманобетонна греда, укрепена с тънка полигонална дъга). Най-големият от тях е между гарите Лъкатник и Левище и е централен отвор 80 m (1962 г.).
През 1958 г. у нас е построен първият мост от предварително напрегнат бетон – над р. Блато, Софийско - плътна плоча с отвор 10,6 m. В 60-те години започва строителството и на сглобяеми мостове. Отначало елементите са с маса 5-10 тона и монтирането им се извършва с наличните тогава автокранове. В следващите десетилетия сглобяемото строителство и предварително напрегнатия бетон намират все по-голямо приложение. Първоначално се изпълняват сглобяеми прости греди с отвори до 24 m, монтирани с авто- или багер-кранове. Създават се предприятия, специализирани за производство на стоманобетонни елементи за мостове.
При реконструкцията на пътя Пирдоп – Розино (края на 60–те години), после на “Аспарухов мост” над канала море-езеро при Варна (1976 г.), както и на виадукти по автомагистралите “Хемус” и “Тракия” са приложени сглобяеми предварително напрегнати греди с дължини 27 и 39 m и маса до 120 тона. Те са произвеждани на приобектни полигони и монтирани с помощта на кран-ферма “Сичет”, внесена от Италия . В следващите години у нас са конструирани и други кран-ферми с подобни възможности. При строителството на виадуктите “Бебреш” и “Коренишки дол” по aвтомагистрала “Хемус” са използвани греди с дължина 58 m и маса 220 тона монтирани с кран-ферма българско производство. Виадуктите по автомагистралите ни имат стълбове с височина обикновено 30-60 m и достигаща до 120 m (стълб № 4 на виадукт “Бебреш”).
В последните десетилетия са построени малък брой стоманени мостове. Сред най-значимите от тях е централната част на “Аспарухов мост” - триотворна пълностенна стоманена конструкция със среден отвор 160 m. Виадуктът на 26-ти километър по автомагистрала “Хемус” е с подобна конструкция, но с най-голям отвор 162 m.
В София са изградени няколко гредови моста по оригинална българска система за поотворно бетониране с повдигане: на бул. Цариградско шосе с отвори 38,6+9х40+38,6 m (1975 г.), пешеходен мост при НДК, на бул. Вл. Вазов. В ж.к. Дружба е построена по същата система естакада с обща дължина 2200 m с рамкова конструкция с наклонени подпори и с отвори по 49 m.
През 1982 год. е завършен мост “Съединение” над р. Марица в Пловдив с отвори 46+86+46 m, първо изпълнение у нас по системата “конзолно монтиране”. Широчината му е 16 m и е предназначен за пешеходци и топлопровод с две тръби по 1000 mm диаметър. През 1999 г. бе пуснат в експлоатация виадукт на км 48 по автомагистрала “Хемус” с отвори 68+130+140+130+120+68 m, на който принадлежи българския рекорд за най-голям отвор на стоманобетонен пътен мост и първото приложение на системата “конзолно бетониране”.
Интересно изпълнение е пешеходният мост над гребния канал – стоманобетонна лента с отвор 150 m и дебелина 32 cm, завършен през 1989 г. По наши сведения това е най-големия отвор в света, постигнат с такава система.
