Планетата ни е населена с огромно множество от уникални и неповторими живи същества. Фантазията на природата поразява въображението с форми, цветове и размери. Но още повече удивлява умението на някои животни да облекат своеобразен маскараден костюм и да се престорят на такива, каквито не са в действителност.Основната задача на всяко живо същество е да живее и да даде живот на потомството си. Едни видове са способни активно да се защитават от враговете, но на други им се налага да се крият под чужд образ, или казано на научен език - да използват мимикрия. Мимикрията била открита по времето на Чарлз Дарвин през ІІ половина на 19ти век.

Под мимикрия трябва да се разбира близко външно сходство на един организъм (имитатор) с друг (модел), който мами трети (оператор). Обикновено това е защитно приспособление, което при някои животински представители има агресивна функция, позволяваща им незабелязано да се приближат към своята жертва. Във всеки случай мимикрията е начин за адаптация към околната среда, благодарение на който животното може да живее по-дълго и да остави многочислено потомство.

В кои случаи мимикрията е оправдана? Когато „операторът" (хищник) е способен да разпознае и запомни неприятните на вкус, опасните, трудните за ловуване обекти, но при това да е достатъчно „глупав" да не може да различи модела от оператора или да не забележи маскираните организми, намиращи се на сполучливо избран фон.

В съответствие с теорията на еволюцията живите организми се стремят да развиват онези признаци и особености, които повишават тяхната приспособимост, включително и способността им да предават своите гени на следващите поколения. Някои видове в резултат на такава еволюция са придобили поразително външно сходство с други видове.

При немалко живи организми в процеса на тяхното развитие се създала система за своевременно предупреждение, която ги предпазвала от потенциалните им противници. Спомнете си за белите ивици на скункса или за набиващата се на очи окраска (също на ивици) при жилещите насекоми от рода на пчели или оси.

Причината за формирането на такива сигнали била ясна. Противник, сблъскал се със скункс или оса, със всичките произтичащи от това последствия, в бъдеще вероятно би избягнал срещи с представители на този вид. Следователно представителите от вида, носещ в гените си тези отличителни признаци, ще преживеят значително по-дълго време и ще оставят по-голямо потомство - класически пример за естествен отбор в действие.

Обаче, за да бъде действена една такава система на предупреждения, стълкновенията между потенциалните агресори и представителите на вида е необходимо да се случват сравнително често. Постепенно, с течение на времето, организмите развивали способността си да възпроизвеждат знаци, предупреждаващи за дадена опасност.

Защитна маскировка (камуфлаж). За модел служи външният фон - кората, листата, камъните, пясъка и др. Моделът е неодушевен и неподвижен и не се променя спрямо имитатора в процеса на еволюцията му. Тази покровителствена окраска на имитатора служи както за прикриване от неприятели, така и за незабележимото приближаване към жертвите. При нея животното е трудно или съвсем незабележимо. Такива животни в повечето случаи имат цвета на околната среда, като при смяна на средата те имат способността незабавно да се пригодят към нея. Ярък пример е хамелеонът (Chamaeleo chamaelon), чийто цвят се мени много бързо. Заекът беляк (Lepus timidus) и бялата яребица (Lagopus lagopus rossicus) през зимата получават бяла покривка на тялото си. Покровителствена окраска има и зебрата, защото линиите разсейват очертанията на тялото и го правят трудно забележимо.

Някои животни подражават на предмети от мъртвата природа или на части от растения. Това явление зоолозите наричат миметизъм. То се среща при някои видове скакалци, живеещи в каменистите пустини, които наподобяват по форма и окраска камъчета. Това е скакалецът Sphingonotus coerulans.

По целия свят има животни, които в различна степен приличат на лишеи. Това са различни паяци, пеперуди, бръмбари, гущери и жаби, които живеят върху стволовете на дърветата или върху камъни и стени, покрити с лишеи, и ги имитират благодарение на разчленяващата си окраска. Пример за това е пеперудата Dichonia aprilina, чиито шарки по крилете се сливат с лишея.

Не са редки и случаите, когато животните наподобяват околните предмети и по форма. Гъсениците на педомерката, особено ако са заели и съответната поза, удивително приличат на клонка. Сходни примери могат да се дадат богомолката (Mantide religiosa) , която със своето източено тяло, удължени крайници и изправен стоеж, не се различава от тревите, сред които живее.

Насекомото Phyllium siccifolium силно наподобява лист, даже по гърба му се виждат очертания, подобни на жилките. Такава е и повърхността на крилете на пеперудата kallima paralecta. Крилете на пеперудата Catocala elocata, също и на бръмбарчето Rhagium incuisitor наподобяват кората на дърво.

Първите форми на мимикрия били описани през 1852 г. от Хенри Бейтс. Характерно за този тип мимикрия е, че незащитеният организъм подражава на защитения модел, заради което той в известна степен губи от своята защита. Някои наивни хищници могат първоначално да изядат вкусния имитатор, а след това да атакуват и модела.

Мимикрията се проявява в онези признаци, които са добре забележими на външен вид като форма, окраска, а понякога и поведение. По-дребните детайли, като например разположението на жилчиците по крилете, остават неизменни. Често пъти даже малките отклонения се предават по наследство. Благодарение на строгия естествен отбор оцеляват само близките копия. Женските индивиди са по-склонни към мимикрия в сравнение с мъжките, защото те в по-голяма степен се нуждаят от защита, тъй като тялото им е по-привлекателно за враговете. Интересното е, че моделът и имитаторът не винаги съвпадат по размер - достатъчно е да има сходство в окраската. Даже често се случва имитаторът да е по-едър от модела.

Моделът и имитаторът имат едни и същи области на разпространение и летят съвместно. Характерен признак на модела е ярката окраска, която е в съчетание от няколко контрастни цвята. Тези, набиващи се на очи, цветни петна предупреждават хищника, че обектът не е подходящ за храна. Нежните оттенъци, преливащи се един в друг, като правило не се срещат сред защитените видове.

Ярък пример за мимикрия по Бейтс може да се наблюдава при пеперудите. Гъсениците на пеперудата монарх изпускат гликозид, който представлява токсично вещество, образуващо се като допълнителен продукт от техния метаболизъм и това вещество се предава на възрастната пеперуда. Заради него пеперудата има неприятен вкус за птиците - главните ловци на пеперуди. Затова, веднъж опитали от вкуса на пеперудите монарх (Monarch Butterfly - Danaus plexipus), птиците за дълго време не посягат към тях.

В същото време няколко безвредни и приятни на вкус пеперуди се възползват от лошата слава на „химическото оръжие", което пеперудата монарх използва като защита от хищниците. Такъв пример е пеперудата вицекрал (Viceroy butterfly - Limenitis archippus), която също има такава черно-оранжева окраска, както и пеперудата монарх, трудно се различават и съответно лесно могат да се сбъркат. Затова хищниците не закачат пеперудата вицекрал, което означава, че и тя също е приспособена.

При пеперудите мимикрията служи основно за защита против добре организираните гръбначни животни, които ловуват, използвайки зрение - птици, гризачи, гущери, някои земноводни. Срещу безгръбначните - мравки, оси, богомолки и др., пеперудите използват ефективно химическа защита.

Много незащитени по друг начин животни имат подобна подражателна окраска. Например пеперудата стъкленка (Sesia apiformis) външно наподобява стършел, който има отровно жило. Нужничната муха (Eristalis тenax) пък е защитена от неприятели, понеже прилича на пчелата. Неотровните змии като северноамерианския смок Lampropeltis pyromelana също притежават ярка окраска, с която подражават на отровните видове. Кукувицата при летене и с петната по гърдите си прилича на ястреба. Хищният американски ястреб Accipiter pilcatus наподобява насекомоядния ястреб Harpago diodon, заради което по-лесно се приближава до плячката си.

Друга форма на мимикрия описал през 1878 г. немският зоолог Фриц Мюлер. Най-добрите илюстрации според него са жилещите насекоми като оси и пчели. По телата на тези насекоми добре се забелязва лентовидният рисунък и ярките цветове. Идеята е, че в кръга на насекомите с подобна отличителна окраска, потенциалните техни нападатели ще очакват да преминат „процеса на обучение" описан по-горе.

Например птица, ужилена от оса от даден вид, би избягвала не само осите, но също така и другите, приличащи на осата, видове като пчелите. Представителите на различни животински видове се стремят да приличат един на друг, като показват сходна предупредителна окраска. Работата е там, че умението на хищника да разпознава видовете, които не стават за храна, не се предава по наследство. Затова всяко поколение започва да се обучава наново, при което, естествено, част от защитените представители погрешка стават жертви. Ако два защитени вида си приличат един на друг, то цената за обучението на хищника, която ще се плати е по-ниска, тъй като тя се разпределя върху по-голям брой екземпляри.

Съгласно принципа на мюлеровата мимикрия всеки вид с предупредителна окраска или форма може да провокира за себе си неприятен спомен, като например остра болка от оси и пчели. При мимикрията на Мюлер се наблюдава и сближаване на два защитени вида и по този начин се повишава тяхната колективна безопасност.

Според мимикрията на Бейтс между имитаторите и модела съществува неустойчиво равновесие. Например, ако в определена местност популацията на пеперудата вицекрал бъде прекалено голяма, птицата е твърде вероятно първо да попадне на вкусен екземпляр от нея, а след това на пеперудата монарх. В този случай защитата на монарха и на вицекраля ще бъде различна. Следователно бейтсовската мимикрия е ефективна, когато имитаторът значително отстъпва на оригинала по отношение на числеността си.

И така, главното различие между възгледите на Бейтс и Мюлер се заключава в следното: осите и пчелите наистина жилят и затова в основата на мюлеровата мимикрия лежи реалността, докато бейтсовата мимикрия е на принципа на блъфа.

Сред тропическите пеперуди често се наблюдава интересно явление, което е получило названието „колелото на мимикрията". То се създава, когато едновременно действат различни механизми на мимикрията. Мюлеровата мимикрия се проявява в това, че два или три защитени рода се сближават по окраска, отблъсквайки хищниците със своите ярки белези по крилете. А след време предупредителната окраска се загубва, защото тези представители започват да копират външния вид на няколко незащитени видове (мимикрия по Бейтс).

Мимикрия при растенията се среща по-рядко и се създава главно с цел да се привлекат полезни животни за опрашване и да се отпъдят вредните. Обикновено тя се ограничава до отделни органи, а не, както при животните, до цялото тяло. Някои насекомоядни растения залагат капани, като наподобяват цветове, с които да привличат насекомите. Някои растения наподобяват цветовете на други растения, в които има нектар. Цветовете на някои орхидеи наподобяват тялото на определени видове, насекоми - женски индивиди, и по този начин привличат мъжките, които ги опрашват. Някои растения издават неприятна миризма на трупове, екскременти и др., с което привличат мухи за опрашване. Дори цветовете на някои от тях наподобяват месото. В същото време трупната миризма служи за отпъждане на животни, вредни за растенията. Съществуват растения, които излъчват миризма на дървеници, мишки и др., с която отблъскват тревопасните животни. Мимикрия се среща и при гъбите като приспособление за защита - неотровните гъби наподобяват своите отровни двойници.