Двама американски зоолози са открили, че алигаторите, които нямат перки или плавници, се гмуркат във водата, излизат на повърхността и се преобръщат, като със специални мускули местят белите си дробове от предната към задната част на тялото си, предадоха Ройтерс и АФП.

Преместването на дробовете им позволява да се движат във водата, без да правят вълни, обяснява Тод Юриона от Университета на Юта. Така хищниците могат незабелязано да се приближат към жертвата си.

Юриона и колегата му Колийн Фармър, чиито резултати са публикувани в британското списание The Journal of Experimentdl Biology, казват, че белите си дробове местят и други земноводни като крокодили, африкански жаби с нокти, някои саламандри и костенурки.

За да докажат хипотезата си, двамата учени са поставили електроди върху няколко групи мускули на 2-годишни американски алигатори, дълги между 38 и 50 см (възрастните стигат до 4 м), пуснати в басейн в резерват в Луизиана.

Юриона и Фармър са анализирали движенията им и установили, че мускулите на диафрагмата, таза, корема и ребрата променят центъра на плаваемостта на животните и местят белите им дробове към опашката, когато алигаторите се гмуркат, към главата, когато излизат на повърхността, и странично - когато се преобръщат.

Този механизъм позволява на крокодилите безшумно да променят траекторията си. Наблюденията на зоолозите опровергават теорията, че алигаторите са развили мощна диафрагма, за да могат едновременно да дишат и да тичат.

Според изследователите диафрагменият мускул се е развил, когато влечугите като крокодили са заживели във водна среда през периода креда преди около 145 милиона години.

През триаса, което е най-малко 100 000 000 години по-рано, прародителите на алигаторите, крокодилите и други каймани са били с големината на котка и са живели на сушата.